Няколко щекотливи теми, свързани с Дж. К. Роулинг

Не следвам идеология, защото не вярвам на идеологиите. Никога не съм срещала идеология, която да не отхвърля с готовност неудобните истини, за да запази мирогледа си непроменен.

Дж. К. Роулинг

Роулинг, която сама определя политическите си възгледи като ляво-центристки, никога не се е страхувала да споделя мнението си, включително по теми, които ще провокират негативни емоции.

Тя беше много активна по темите за излизането на Шотландия от Обединеното кралство през 2014 г. и Брекзит през 2016 г.

От 2019 г. насам името ѝ се свързва най-често с темата за правата на транссексуалните и на биологичните жени. Вижданията на Роулинг накараха много хора да я обвиняват, че е крайнодясна, но тя отхвърля тези твърдения.

В никакъв случай не мога да кажа, че подкрепям всички възгледи на Дж. К. Роулинг, нито че одобрявам начина, по който отстоява някои от тях, дори да вярвам, че е права. Не смятам обаче, че това е необходимо – аз съм почитател на Роулинг като писател, а не като политическа фигура.

Това, в което със сигурност вярвам е, че дори да греши за нещо, целта на Роулинг никога не е била да наранява. Убеден съм, че зад всяко нещо, което прави, стои убеждението ѝ, че то не вреди, а помага.

Историята в прокълнатото дете трябва да бъде считана за част от канона.

Дж. К. Роулинг

През 2016 г. беше публикуван сценарий за пиеса, озаглавен “Хари Потър и прокълнатото дете”. Историята, която се превърна във феноменално театрално шоу, разказва за приятелството между синовете на Хари Потър и Драко Малфой.

Пиесата, масово рекламирана като “осмата история за Хари Потър”, раздели феновете. Въпреки подкрепата на Роулинг, много хора не могат да я приемат като действителна част историята за света на магьосниците.

Въпреки това “Хари Потър и прокълнатото дете” донесе на създателите си милиони само от продажбата на сценария, а театрите по света, в които се поставя, са винаги пълни.

Аз съм от тези, които не могат да понасят “Хари Потър и прокълнатото дете”. Чел съм пиесата четири пъти и ходих да гледам постановката в Лондон, но мнението ми остава непроменено.

Приемам обаче, че “всеки има право да харесва каквото си реши” – основният аргумент на почитателите на “Хари Потър и прокълнатото дете”. Щом са намерили нещо в нея, което да ги забавлява, вече са в много по-добра позиция, отколкото един кисел старец, който само се оплаква.

И, всъщност, представлението е много впечатляващо!

През 2016 г. излезе първият филм от поредицата “Фантастични животни”. Това е първата история от света на магьосниците, което виждаме първо на екрана, а не на хартия.

Първият филм беше много успешен и дори спечели награда “Оскар” за костюмите си. От този момент нататък обаче всичко тръгна рязко надолу.

Вторият филм не успя да достигне успеха на първия, а осен всичко друго беше белязан и от обвиненията срещу Джони Деп в домашно насилие.

В третия филм Деп беше заменен с друг актьор, но малко след това спечели делото срещу бившата си съприга. Резултатът беше, че хиляди фенове бойкотираха филма. По всичко изглежда, че това може да е краят на поредицата (от която остават още два филма).

Подобно на “Хари Потър и прокълнатото дете”, не всички почитатели на “Хари Потър” приемат новата история като част от канона. Това е още едно несъгласие, което създава разделение между феновете.

“Фантастични животни и къде да ги намерим” беше едно от най-невероятните ми изживявания. Нямам никакъв проблем да го приема като 100% част от света на “Хари Потър”.

За съжаление не мога да кажа същото за останалите два филма. Най-вече за третия, в който Роулинг загуби водещата си роля.

Въпреки това, признавам, съм много по-малко критичен, отколкото по отношение на “Хари Потър и прокълнатото дете”. Стискам палци някога да научим края на историята, пък дори и само на хартия.

През 2026 г. очакваме нова екранизация по “Хари Потър”, този път като телевизионен сериал, продуциран от HBO.

Проектът обещава да е много по-достоверна екранизация на романите на Дж. К. Роулинг, която ще включи повечето подробности от книгите, пропуснати в оригиналните 8 филма.

Голяма част от феновете не приеха добре новината, тъй като смятат, че старите филми са достатъчно добри и няма какво да се подобри.

Смут предизвика и новината, че ролята на Сивиръс Снейп, която преди беше поверена на покойния вече Алан Рикман, ще бъде дадена на чернокожия актьор Паапа Есиеду.

Аз също се опасявам, че сериалът ще ме разочарова, въпреки че обещава да е много по-близо до книгите на Роулинг.

Въпреки това съм взел решение да използвам времето, докато проектът стигне до екраните, за да си представям, че ще е хубав и да се вълнувам.

Ще имам достатъчно време да се ядосвам, след като видя първия епизод.