Хари Потър и прокълнатото дете

През 2016 година в Лондон започна да се играе пиесата “Хари Потър и прокълнатото дете” на сценариста Джак Торн и режисьора Джон Тифани.

Сценарият на пиесата беше публикуван като книга и много бързо беше преведен и издаден на български.

Новата история се върти около синовете на Хари и Драко, които стават приятели, когато постъпват в “Хогуортс” и са разпределени в “Слидерин”. Те решават да спасят Седрик Дигъри, като се върнат назад във времето и му попречат да спечели Тримагическия турнир. Всяко от връщанията им обаче създава алтернативни реалности, в последната от които Седрик е оцелял, но е станал смъртожаден и е помогнал на Волдемор да дойде на власт.

Албус и Скорпиус опитват да оправят нещата, но се оказва, че всичко това е планирано от… дъщерята на Волдемор и Белатрикс Лестранж.

Почти веднага след публикуването на сценария, феновете бяха разделени на две групи – такива, които приемат историята за автентично продължение на “Хари Потър” и такива, които искрено я мразят.

Голяма част от феновете не можаха да се съгласят с начина, по който Джак Торн вижда персонажите от книгите след 19 години, нито да му простят, че не показва никакво уважение към труда на Роулинг и променя отдавна известна информация, за да задоволява нуждите на собствената му история за бащи и синове, които не могат да се понасят.

Пиесата се върти почти изцяло около събитията в четвъртата книга, затова имаме основания да подозираме, че авторът Джак Торн не е прочел нищо друго, освен нея и еполога на последната.

Пиесата на Джак Торн “Хари Потър и прокълнатото дете” се радва на голям успех сред критиците и дори спечели 6 награди “Тони”, включително в категориите “Най-добра пиеса” и “Най-добра режисура”.