В последната книга за Хари Потър виждаме сложния план за преместването на Хари от Привит Драйв до Хралупата“. Лудоокия Муди се е постарал смъртожадните да не могат да разпознаят кой е истинският Хари Потър, но накрая самият Хари се издава с едно единствено заклинание – „Експелиармус“. Това е неговата „запазена марка“, както се изразява Лупин. И има основание да каже това, тъй като „Експелиармус“ е едно от петте най-използвани заклинания в „Хари Потър“.

Първото използване на „Експелиармус“

Снейп извика: „Експелиармус!“ Блесна ослепителна яркочервена светлина и Локхарт бе изхвърлен от мястото си.

На никой фен не му е убягнала иронията, че именно Снейп, най-омразният преподавател на Хари, го учи на най-важното за него заклинание. Това потвърждава и нещо, което сме коментирали безброй много пъти в клуба – има ужасно много знания, които Снейп можеше да даде на учениците… ако не беше толкова некадърен преподавател.

В следващата книга Хари използва заклинанието срещу самия Снейп, когато опитва да го обезоръжи в Къщата на крясъците. Обаче не се опитва да го използва срещу Снейп в „Хари Потър и нечистокръвния принц“, защото тогава целта му е да го нарани.

Какво прави заклинанието „Експелиармус“

„Експелиармус“ е полезна, но подценявана магия. Тя е полезна в дуели, защото лишава опонента от пръчката му и не му дава възможност да продължи атаката или да се защити срещу следващото нападение. Може да се използва за отнемане на различни предмети, не само магически пръчки.

На пръв поглед изглежда, че има несъответствие между различните употреби на заклинанието (в цитата горе виждаме, че Локхарт е отхвърлен назад), но не е задължително да е така. Аз предполагам, че ефектът на магията е да раздалечи врага от собствената му пръчка. Заклинанието изтласква пръчката (или предмета в ръката на врага) напред, но и самия враг назад. Затова едно по-силно заклинание, като това, което прави Снейп на Локхарт, може да отхвърли човек назад.

Значението на „Експелиармус“ в „Хари Потър“

Именно защото „Експелиармус“ е заклинание, с което атакуваш, без да нараняваш опонента (ако не го блъснеш в някоя стена, разбира се), това става и знаковото заклинание на Хари. Той иска да неутрализира опасността, не да нанесе вреда.

Затова и е толкова показателно, че Хари не се опитва да обезоръжи Снейп, докато го гони след убийството на Дъмбълдор или Белатрикс, след убийството на Сириус. В тези два момента Хари е обзет от гняв, какъвто не изпитва дори към Волдемор. Той иска да нарани Снейп и Белатрикс, да им причини болка и дори прибягва до непростими проклятия.

Във всички останали случаи, дори в дуелите му с Волдемор, Хари е готов да даде „шанс“ на опонента си. Да го победи, без да го наранява. И това говори много за характера на Хари. Неговото милосърдие често е смятано от други за слабост, но всъщност в моментите, когато Хари изглежда най-силен, допуска и най-фаталните си грешки.

Други моменти, в които „Експелиармус“ се използва в книгите

След като се запозна със заклинанието, Хари го използва два пъти в същата книга – за да вземе дневника на Риддъл от Драко Малфой и за да обезоръжи Локхарт. В последната глава се казва, че докато пътуват в Експрес „Хогуортс“, учениците се упражняват да го правят и „Хари ставаше все по-добър в това“. От тук насетне момчето използва заклинанието почти постоянно.

В „Хари Потър и орденът на феникса“ това беше първото заклинание, което Хари реши да покаже на членовете на ВОДА.

Случаите, в които Хари НЕ използва магията, са точно толкова интересни, колкото и когато я използва. Вече споменах за бягството на принца в шестата книга, но още по-любопитно е, че в цялата шеста книга, заклинанието „Експелиармус“ се използва само веднъж – Драко обезоръжава Албус Дъмбълдор на върха на Астрономическата кула.

Последното използване на „Експелиармус“

По омагьосаното небе горе внезапно плисна златисточервено сияние: над перваза на най-близкия прозорец се беше показало малко от ослепителното слънце. Светлината падна едновременно върху двамата и лицето на Волдемор изведнъж се превърна в размазано огнено петно. Хари чу как високият глас изпищя точно когато и той извика към небесата най-съкровената си надежда, насочил пръчката на Драко.
— Авада Кедавра!
— Експелиармус!
Екна тътен като топовен гърмеж, а златистите пламъци, избухнали между тях, точно в средата на кръга, по който обикаляха, отбелязаха точката, където двете проклятия се бяха сблъскали. Хари видя как зелената струя откъм Волдемор се удря в заклинанието му, видя как Бъзовата пръчка излита високо и потъмнява на фона на изгрева, а после се завърта към омагьосания таван като главата на Наджини, завърта се във въздуха към господаря, когото нямаше да убие и когото щеше да направи свой пълноправен собственик.

Струва ми се, че този дълъг цитат казва много повече (и много по-добре), отколкото аз мога да напиша по темата. „Експелиармус“ е най-важното заклинание в цялата поредица за „Хари Потър“. И ни учи на много важен урок – бъдещето принадлежи на тези, които използват силата си, за да предотвратяват конфликти, а не да ги провокират. И в нашия свят Волдемор ще бъде победен накрая.