Оригиналните филми по „Хари Потър“ са станали до такава степен част от културата ни, че има цитати, които всеки знае и няма как да сбърка. Не всички от тях обаче са дело на Дж. К. Роулинг. Някои съществуват единствено във филмовата версия на историята.

Нека си припомним пет цитата, които са изключително популярни, но няма да ги намерите на страниците на „Хари Потър“.

№5: Не си отивам у дома. Не наистина.

Оригинален цитат: I’m not going home. Not really.
В последните секунди на филма по „Хари Потър и философският камък“ има много емоционална сцена, в която Хари, точно преди да се качи на Експрес „Хогуортс“, казва тези думи.

Тази сцена не е част от книгите. В края на първия роман Хари просто се радва на идеята, че Дърсли не знаят за забраната да се правят магии извън „Хогуортс“, така че може да плаши Дъдли.
Сцената от филма обаче е хубава и много добре се връзва с един от най-емоционалните моменти в последната книга:

Но той си беше у дома. „Хогуортс“ беше единственият и най-хубав дом, който имаше.

№4: Винаги съм искала да използвам това заклинание!

Оригинален цитат: I’ve always wanted to use that spell!
В подготовката преди Битката за Хогуортс, професор Макгонъгол използва заклинание, с което съживява статуите на „Хогуортс“ и им нарежда да защитават замъка. След като го прави, с трепет в гласа признава, че винаги е искала да го пробва.

Тази сцена всъщност е много хитро замислена от създателите на филма, защото заклинанието „пиертотум локомотор“ не е трансфигурация (специалността на Макгонъгол), а вълшебство (специалността на Флитуик), така че е напълно възможно Макгонъгол да е изучавала тази магия, да я е изпробвала в по-малък мащаб, но никога да не я е използвала по начина, по който го прави в този момент.
В книгата сцената със статуите я има, но не и признанието на Макгонъгол:

— И така… пиертотум локомотор! — извика професор Макгонъгол.
Всички статуи и доспехи по коридора скочиха от постаментите и от трясъците, прокънтели по горните и долните етажи, Хари разбра, че събратята им в целия замък са направили същото.
— „Хогуортс“ е под заплаха! — изкрещя професор Макгонъгол. — Обкръжете замъка, защитете ни, изпълнете своя дълг към училището!
Пълчищата движещи се статуи минаха с трополене и викове покрай Хари: някои по-малки, други невероятно големи. Имаше и зверове, както и подрънкващи доспехи, които размахваха саби и гюллета, покрити с шипове и закачени на вериги.

№3: Чаках достатъчно дълго! 12 години! В Азкабан!

Оригинален цитат: I did my waiting! Twelve years of it! In Azkaban!
Тази сцена е станала култова най-вече заради начина, по който Гари Олдман изпълнява ролята.

Тя всъщност не се различава толкова от момента в „Хари Потър и затворникът от Азкабан“, но в начина, по който е казана в книгите, липсва енергията, която Олдман вкарва в репликата и излъчва по-скоро нетърпение и досада:

— Ако ще им разказваш историята, побързай, Ремус — сопна му се Блек, който още следеше всяко отчаяно движение на Скабърс. — Чаках дванайсет години и повече няма да чакам.

№2: Кажи ми, каква точно е функцията на гуменото пате?

Оригинален цитат: Tell me, what exactly is the function of a rubber duck?
Без съмнение една от най-забавните сцени в „Хари Потър“. Това е първият път, в който срещаме господин Уизли и виждаме манията му по мъгълите. В сцената актьорът Марк Уилямс задава въпроса с изключително сериозно изражение, за да покаже колко важна е темата за Артър Уизли.

В книгата също е забавно, че за господин Уизли са толкова интересни най-тривиалните мъгълски изобретения, но все пак въпросите му са по-сериозни:

Господин Уизли обичаше да седи до Хари на масата, за да го обсипва с въпроси за живота му с мъгълите, например как работят техните пощи и електрическите контакти.
— Възхитително! — казваше той, когато Хари му обясняваше как се използва телефонът. — Направо гениално! Какви неща са измислили мъгълите, за да се справят и без магии!

 Loading ...

№1: Щастието може да се намери дори и в най-тъмните времена, ако човек само се сети да включи светлината.

Оригинален цитат: Happiness can be found even in the darkest of times, if one only remembers to turn on the light.
В речта си за откриването на учебната година във филма по „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ Албус Дъмбълдор изрича тези думи, за които сигурно сте изненадани, че не са от книгата. Толкова често сме ги виждали напечатани на тениски, чанти и книгоразделители, че дори почитателите на книгите мислят, че са от там. Но не са, това е реплика единствено от филма.

Цитатът звучи мъдро и е точно в стила на Албус Дъмбълдор. Може би това е причината да се наложи толкова много. И все пак Дъмбълдор има достатъчно мъдрости, които биха могли да заместят тази.

И ще разберете, че в „Хогуортс“ винаги ще бъде оказвана помощ на всеки, който я поиска.

Недей да съжаляваш мъртвите, Хари. Съжалявай живите, и най-вече онези, които живеят без любов.

Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности.