Произведение 4
(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)
Повиках я, но тя не реагира по никакъв начин. Лежеше по гръб на леглото и от провесената ѝ отстрани ръка по пода капеше дъждовна вода. Все още беше с дрехите от вчера, но те бяха станали почти неразпознаваеми – кални и разкъсани.
Повиках я отново, но не смеех да се приближа. Гледах калните стъпки от вратата към леглото и изведнъж в главата ми се появи образ – надписът “Нещата, които губим, винаги намират начин да се върнат при нас, дори и да не е така, както очакваме”, цитат от любимия ѝ филм, който бяхме поръчали да издълбаят на надгробната ѝ плоча. Представих си го как се извисява над разкопания отвътре навън гроб. Дъждовната вода вероятно вече беше напълнила дупката. Добре, че на погребението вчера не валя.
Колко верен се оказа този цитат! Тя наистина се върна и определено не го очаквах…
____________________
Ъмм аз вече настоявам за някакъв предварителен подбор? Какво общо имаше това с Хари Потър и смятате ли, че е подходящо за детски аудиторията на сайта?
Този турнир е най скучен
Този коментар бе премахнат от автора.
Зомби лив фооревър! Не беше ли точно философския къмък който връщаше мъртвите?
предлагам следната редакция:
надписът:
"Лили Фламел
1403-1425
Нещата, които губим, винаги намират начин да се върнат при нас, дори и да не е така, както очакваме"
, цитат от любимия ѝ роман, който бях поръчал да издълбаят на надгробната ѝ плоча.