Досега повечето български фенове на “Хари Потър” не бяха чели Прокълнатото дете, но от днес книгата е по книжарниците и скоро няма да остане човек, който да не знае за какво се разказва.
Егмонт, българските издатели на пиесата, организираха събитие, което събра доста фенове. Имаше много мантии, шапки и магически пръчки.
За съжаление събитието беше много кратко, но то и по-дълго нямаше как да продължи, защото се провеждаше на улицата в най-студения ден от този месец досега – дървета и камъни се пукаха от студ, птици и дронове падаха от небето, а дъхът на хората се превръщаше в пара. Аз се опитвах да се грея с мисълта, че съм с магьоснически дрехи в мъгълския свят, само дето Радина никак не ми помагаше, докато тракаше със зъби до мен, облечена с две якета (защото беше взела моето, което свалих, за да си сложа тънкото наметало).
На събитието беше поканен Александър Драганов, без брада, който proчете епилога на “Хари Потър и даровете на смъртта“. Аз на негово място бих пропуснал да прочета последното изречение, както са пропуснали и авторите на “Прокълнатото дете”, но той го прочете и за пореден път ме жилна неприятната мисъл по какъв повод сме се събрали в този мразовит ден.
Организаторите раздадоха безплатни книги на трима души, изтеглени чрез томбола, а от книжарницата бяха подготвили напитки.
Едно нещо обаче не можахме да си обясним с Радина – защо беше нужно да се прави нощна премиера на пиесата по-късно същата вечер? Вярно е, че като излезе на английски, стояхме до 2, за да я чакаме, но тогава излизаше в целия свят.
А сега ни събраха на улицата, поразмахахме рекламни материали и ни казаха да си ходим, защото продажбите щели да започнат в полунощ.
Тръгнах да пиша тази публикация с желанието да кажа хубави неща за Егмонт, но малко се отплеснах (а както всички знаем НЯМА повече времевърти и миналото НЕ МОЖЕ да бъде променено).
Хубаво беше, че организираха нещо. Радвам се, че малко или много ХП фенството се раздвижва преди голямото пробуждане на 18.11.2016 и много фенове ще си припомнят Хари Потър.
На мен от всичко най-тъжно ми беше, че, както се казва в един стар педофилски виц, който Радина ми припомни, аз остарявам, а останалите фенове – не.
0 Comments