Пиесата на Джак Торн “Хари Потър и прокълнатото дете”, вдъхновена частично от “Хари Потър”, направи много ужасни неща за фенството, за историята и за героите. И един от най-грозно деформираните образи в пиесата беше точно Рон Уизли.
Ако си мислите, че аз имам лошо мнение за Рон, трябва да видите какво го е направил Джак Торн.
Още от първото си появяване на сцената, когато прави глупавата шега с открадването на носа на Роуз, Рон Уизли се държи като пълен идиот. Винаги пуска неуместни шеги и винаги прави неща, в които няма никаква логика.
Ясно е, че Рон не беше мозъкът на групата и в книгите, но в най-лошите случай просто беше недосетлив и нетактичен. В “Хари Потър и прокълнатото дете” е откровено тъп.
Другото, което е изключително дразнещо при образа е, че Рон Уизли в “Хари Потър и прокълнатото дете” е абсолютно излишен.
Единствената роля на Рон е да присъства в определени сцени и да казва по някоя глупава шега, за да разведри ситуацията.
Аз съм съгласен, че от тримата Рон свърши най-малко работа (Радина Рейвънклоу не е и може да прочетете статията ѝ за блестящите моменти на Рон), но чак пък да е толкова безполезен, че на места дори да е в тежест на останалите, вече ми се струва прекалено.
Не мога да разбера хората, които харесват “Хари Потър и прокълнатото дете”, освен ако не мразят Рон.
Аз го прочетох, само защото носи това име: "Хари Потър и…", но за съжаление е просто пиеса и няма почти нищо общо с романите на Роулинг.
Ще трябва да се примирим, Хари Потър свършва с епилога – 19 години по късно на Перон 9 и 3/4.
Не съм изхвърлила книгата си само заради родословното дърво на сем. Уизли и на сем. Потър накрая.