Дъмбълдор многократно каза на Хари Потър че го обича, което предизвика доста шеги, след като беше разкрита сексуалната му ориентация, за но хората, които четат книгите внимателно, темата за тази любов е много важна. Така е и за Цветелина, която попита: Дъмбълдор наистина ли обичаше Хари или само го използваше,за да победи Черния лорд?
Хари Потър като инструмент
Знам, че директорът на Хогуортс има много фенове сред почитателите на “Хари Потър”, но никой не може да ме убеди, че Дъмбълдор не използва момчето за личните си цели. Дори Сивиръс Снейп беше ужасен от начина, по който Дъмбълдор е готов да жертва Хари.
Трябва обаче да кажем, че планът беше създаден преди Дъмбълдор да познава Хари Потър – още докато синът на Лили и Джеймс беше бебе. След първото падане на Волдемор, Дъмбълдор, който беше наясно, че черният магьосник има хоркрукс, който не е унищожен, започна да планира действията при завръщането му. Той беше решен да превърне Хари в един жертвоготовен спасител, който наистина да обича света на магията и да мрази Волдемор и всичко, свързано с черните изкуства. Целият живот на Хари беше планиран, включително страданията му на Привит Драйв, които успяха да го накарат искрено да обича света на магьосниците и магията. Дори неполучаването на писмата и необходимостта Хагрид да дойде лично беше част от този план, защото Хари стана приятел с един от възможно най-презрените хора в света на магията (полувеликан без разрешение да прави магии).
Както каза и Снейп, Хари беше отгледан като “свиня за заколение” и жертвата му трябваше да бъде направена доброволно, от любов към всички магьосници и врагове на Волдемор. Хари изпълни мисията си и създаде щит около приятелите си в Хогуортс. Планът на Дъмбълдор проработи.
Хари Потър и любовта на Дъмбълдор
И в цялата си мъдрост, Дъмбълдор не беше предвидил една подробност – че ще обикне момчето. Защото съм напълно убеден, че именно това чувстваше директорът, макар и ясно да осъзнаваше, че Хари трябва да умре накрая.
Както сам призна в “Хари Потър и орденът на феникса“, Дъмбълдор имаше не една възможност да разкрие на Хари пътя пред него и това, че в един момент ще трябва да се изправи срещу Волдемор. Но заради любовта към момето, той реши да му спести информацията цели пет години.
Хари Потър, Гриндълуолд и любовта на Дъмбълдор
Според мен в целия живот на Дъмбълдор е имало само двама души, които той е обичал – Гриндълуолд и Хари Потър. И в двата случая е виждал в тях себе си, какъвто иска да бъде.
Гриндълуолд е бил идеалът на Дъмбълдор в младежките му години. Могъщ и интелигентен магьосник, който има ясни цели в живота и не би се поколебал пред нищо, за да ги изпълни. Дъмбълдор е можел само да мечтае за харизмата на чуждестранния си приятел.
Както знаем, това приятелство или любов завършва катастрофално, а Дъмбълдор започва да бяга (и продължава до края на живота си) от Гриндълуолд – от самия човек, от образа му и дори от спомена за него.
Хари Потър е пълната противоположност на Гриндълуолд и в него Дъмбълдор вижда себе си, такъв, какъвто му се иска да беше – безкористен, верен на приятелите си и воден единствено от любовта. Създавайки оръжието срещу Волдемор, Дъмбълдор създаде и перфектното, според своите разбирания, човешко същество и именно затова започна да изпитва искрена любов към него.
Разбира се, излишно е да казвам, че в любовта на Дъмбълдор към Хари (а може би и към Гриндълуолд) няма нищо сексуално. Хари и Гриндълуолд са въплъщения на идеалите на Дъмбълдор.
Любовта като сила и любовта като слабост
Често Дъмбълдор е изтъквал способността на Хари да обича като най-голямата му сила срещу Волдемор. И да, за Хари това беше сила, но иронията (която Дъмбълдор много добре осъзнава) е, че за самия директор любовта беше слабост, защото замъгляваше преценката му и излагаше собствените му планове на риск. Човекът, който най-добре разбираше мощта на любовта, никога не можа да се възползва от нея.
Благодаря за прекрасната статия!