Джейкъб и мъгълите в света на Хари Потър

Думата мъгъл, която се използва за човек, който няма магически сили и не е роден в семейство на магьосници, е измислена от самата Роулинг, но вече е включена в много речници и дори се използва във филми, сериали и ежедневни разговори. Та обаче е заредена с негативно значение, заради образа на мъгълите, които виждаме в “Хари Потър”.

Единствените мъгъли, за които добиваме по-ясна представа, са семейство Дърсли, които са ужасни хора по магьосническите, а и по мъгълските стандарти. Те мразят магията, ненавиждат въображението и презират всичко, което се отклонява от общоприетите рамки. Освен това, те са алчни, лакоми и имат склонност да клюкарстват.

В книгата се споменават и други мъгъли, но те са или лоши хора, като бащата на Снейп, или са глуповати или суетни, като Франк Брайс и Том Роддъл, или са съвсем незначителни за историята и ги виждаме само като статисти – такива са родителите на Хърмаяни и различните мъгъли, които Хари подминава по улиците на Лондон.

За разлика от всички тях, Джейкъб е не само главен герой в историята на Нют Скамандър (и вероятно във войната срещу Гриндълуолд), но и един от най-симпатичните образи във филма на Джоан Роулинг и в целия свят, който е измислила.

Той, макар да е закръглен и да има мустак, е пълна противоположност на вуйчо Върнън – не се страхува от новото и е жаден за всяка проява на магия, която може да види. Най-големият му ужас не е опасността да загине, а че ще загуби спомена за света на магията.

Интересното при Джейкъб е, че той е мъгъл, който сякаш е изморен и разочарован от мъгълския свят. За него светът на магията е прекрасен и именно по тази причина е изключително тъжно, че накрая паметта му трябваше да бъде пренастроена.

И преди съм казвал, че Джейкъб е героят, на когото като мъгъли и фенове на вълшебния свят на Роулинг, най-много можем да съчувстваме.