Тъй като днес се навършват 21 години от събитията в главата “Коледа в затвореното отделение”, бях решил да пиша нещо за Франк и Алис Лонгботъм, но понеже вчера писах малко за Снейп и Лили реших, че блогът ще стане прекалено тъжен, затова ще поговоря малко за Локхарт.

На първо място искам да отбележа, че не трябва да сме много тъжни за него, защото си заслужаваше всичко, което му се случи. Не само, че беше откраднал постиженията на десетки други магьосници, по-опитни от него, но и опита да заличи паметта на Хари и Рон и да остави Джини да умре в Стаята на тайните.

И все пак няма как да не ни дожалее за него, като го видим в петата книга. В тази глава става ясно, че бившият преподавател не е възстановил паметта си, но е запазил желанието си да дава автографи.

През 2007 Роулинг отговаряше на въпроси от фенове и беше попитана дали Локхарт някога възстановява паметта си. Тогава Роулинг каза, че някои спомени се връщат, но като цяло повечето са изгубени завинаги. Авторката допълни, че и не би искала магьосникът да се възстанови напълно, защото е по-щастлив в състоянието, в което е в момента.