Може би сте се питали, не е ли опасно ученици да бъдат наказвани да обикалят Забранената гората, докато някакъв убиващ еднорози звяр броди наоколо? Аз също и ето до какви изводи стигнах.
Преди всичко трябва да имаме предвид, че наказанието не е ходене в гората, а вършене на полезен труд за училището. Хагрид е проявил желание наказаните ученици да му помагат и Дъмбълдор се е съгласил. Вероятно не е бил наясно, че децата ще се скитат из гората и със сигурност не е очаквал да налетят на остатъка от душата на Волдемор.
Хагрид пък едва ли е очаквал съществото, което напада еднорозите, да е толкова близо до края на гората. Вероятно наистина опасните същества живеят на вътре, а еднорозите, които са изключително интелигентни същества, понякога идват в покрайнините, когато се нуждаят от помощ.
Смятам, че точно така си е мислел той, когато е решил да изпрати децата в гората – хем ще се поизплашат, хем по-бързо ще намерят раненото животно и ще му помогнат.
Истина е обаче, че дори в покрайнините, гората е много опасна. Защо ли Хагрид рискува здравето на децата? На този въпрос отговорът е съвсем ясен и дори не го считам за теория – Хагрид не осъзнава опасността.
Пазачът на дивеча не е от най-умните личности и не разбира, че нормалните хора не са по три метра и нямат великанска защита в кръвта си. Имайте предвид, че това е човекът, който изпрати две 12-годишни момчета в леговището на няколкостотин човекоядни паяка.
Съгласни ли сте с теорията ми?
Съгласна съм с теорията ти, че нито Хагрид, нито Дъмбълдор осъзнават опасността, но мисля, че нещо малко куца. По-скоро съм склонна да мисля, че Дъмбълдор е вярвал, че с Хагрид учениците ще бъдат в безопасност. И другото, което искам да кажа е – не е толкова важно дали Хагрид е глупав, за да го изтъкваш при всеки удобен случай, по-важното е, че никой не е пострадал, което според мен е факт, че умен или не, се грижи за безопасността на другите. ��