Макгонъгол сравнена с Дъмбълдор

Аз вярвам, че Макгонъгол заслужава много повече от Дъмбълдор поста на директор.

Отношения с Министерството на магията

Тя е човек, който знае границата между това, което е законно и това, което е морално правилно. Никога не би направила нещо, което министерството иска от нея, ако знае, че ще навреди на учениците, но и никога не би правила нещо, което е против магьосническите закони, само защото може.

Отношенията ѝ с преподавателите в Хогуортс

Макгонъгол ще търси най-добрите преподаватели. Никога не би назначила измамница за безполезен предмет, само защото веднъж случайно е познала с пророчеството си. Нито пък ще назначи някой, който не може да върже две изречения и във всеки час излага живота на учениците на риск, само защото го харесва.

Отношението й към учениците на Хогуортс

Макгонъгол доказа, че може да е справедлива към всички по равно, а не като Дъмбълдор да дава стотици точки на любимите си ученици, само за да победи любимият ѝ дом.

Идеален пример за лош директор е образът на Макгонъгол в пиесата на Джак Торн “Хари Потър и прокълнатото дете” по мотиви от “Хари Потър”.

Гордата и силна жена от романите на Джоан Роулинг беше превърната в безполезно мекотело, чиято основна работа беше да следи сина на шефа на аврорите и да докладва лично на него, докато в същото време не може да контролира кой влиза и кой излиза от замъка.

Много харесвам Макгонъгол (особено сцената, в която се скара с Ъмбридж!) и персонажът от “Хари Потър и прокълнатото дете”, който носи нейното име, е истинска подигравка с нея.