Пак дойде онзи ден от годината, в който пишем “Честит ден на Хари Потър”, а хората ни отговарят, че е денят на будителите. Ние, разбира се, ще почетем и този празник, но трябва да имате предвид, че това е блог за “Хари Потър” и за Джоан Роулинг, така че те винаги ще са на първо място.
Защо именно днес е денят на Хари Потър?
На 1 ноември 1981 г., скрита от внезапно настъпилия мрак на улица Привит Драйв, професор Макгонъгол каза “Не бих се изненадала в бъдеще днешният ден да бъде известен като Деня на Хари Потър”.
Първи ноември 1981 г. е денят с най-масови нарушения на Указа за секретност, защото щастливите магьосници трудно биха могли да скрият радостта си – ята от сови кръстосват Великобритания и разнасят новината за невероятното оцеляване на Хари Потър и необяснимото изчезване на Онзи-който-не-бива-да-се-назовава.
Следващите дни ще внесат много смут – аврорите започват яростни гонения на смъртожадни, десетки хора осъзнават, че са били под проклятието Империус, а бившите последователи на Лорда трябва да бягат, да се крият или да се бият. Дават се хиляди галеони подкупи от богати родове като Малфой, а много аврори загиват в битките с отчаяни смъртожадни.
Но първи ноември е хубав ден, може би един от най-щастливите в магьосническата история, защото след 11 години война, Черния лорд е изглеждал непобедим, а само за една вечер той и цялата му организация изчезват.
Защо днешният ден е важен за читателите на този блог
Ако сте тук не за пръв път, значи блогът Мъгълофобия ви е грабнал вниманието и ви е харесал достатъчно, за да се върнете. Сигурно знаете, че блогът беше създаден около клуб Daily Potter. И макар да празнуваме рождения ден на клуба на 1 февруари, когато решихме да бъдем клуб, всъщност групата ни се събра от 1 ноември 2009 година – три месеца преди основаването на клуба и започването на препрочитателските планове.
Първата ни среща беше посветена на Деня на Хари Потър. Дойдоха едва 10 човека, но това ни насърчи да правим още срещи в София, а след това и в Пловдив.
Тука доста си противоречеш: За един ден той е цялата организация изчезват, а по горе си казал, че аврорите най сетне се осмеляват да изпълзят от дупките си и да започнат борбата.
Изчезването на една организация не предполага изпаряването на нейните членове, нито автоматично ги освобождава от отговорност за действията им като членове на съответната организация.
Организацията я няма, но бившите членове съществуват и точно тях преследват аврорите.