Днес, когато целия свят отбелязва 20-годишнината на Хари Потър и философският камък (дори Facebook го направи по страхотен начин) , аз може би ще пиша най-малко по темата. Според мен няма нужда, защото всеки ден пиша за “Хари Потър”, а днес ще намерите достатъчно места, от които да четете (това може би ще ядоса един анонимен читател, който наскоро коментира, че не трябва да пиша кратки статии, а есета).
20 години не са чак толкова много време, но според мен са достатъчно, за да можем да определим една книга като класика. През 1997, когато излиза “Хари Потър”, книгите “Птиците умират сами” и “Сияние” тъкмо са навършвали 20 години, а са били считани за класика. Според мен “Хари Потър” издържа теста на времето и ще продължи да е любима книга на милиони дори след 30 години.
Едно обаче е ясно – никой няма право да казва, че “Хари Потър” е е популярен защото е модерен. За тези 20 години много книги изгряха и залязоха. Хари Потър надживя манията по здрача, манията по “Игрите на глада” и манията по “50 нюанса сиво”.
Както писателят Джон Грейнджър каза преди време: “Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс.”
Честит празник, фенове! Честит празник, магьосници!
0 Comments