На всички ни стана тъжно, когато великият аврор Аластор Муди умря, но истинският шок от началото на “Хари Потър и даровете на смъртта” беше нелепата смърт на Хедуиг. Роулинг обаче не е избрала да убие тези двама герои още в началото на книгата случайно, смъртта им носи няколко послания.
1. Хари е сам
Хедуиг е първият приятел на Хари. Нейната смърт ни подсказва, че накрая той ще остане сам. Освен приятелите си, Хари има още нещо – хора, които го закрилят. Като Муди. Смъртта на аврора обаче ни казва, че момчето не може да разчита и на тази защита.
В крайна сметка развръзката ще зависи само от неговите действия.
2. Всеки е застрашен
В свят, в който Волдемор и смъртожадните ходят свободно, никой не е защитен. Без значение дали говорим за най-невинните и беззащитни като Хедуиг или за най-силните и предпазливи като Муди – всеки може да бъде убит.
3. Край на детството
Хедуиг е едно от най-чистите и добри същества в “Хари Потър”, тя символизира детското в самия Хари, но седмата книга ни запраща в разгара на истинска война, където всичко е на живот и смърт, затова чистата детска наивност няма как да продължи да съществува.
Смъртта на Муди е важна, защото няма как да не направим паралел с извеждането на Хари в “Хари Потър и орденът на феникса“, където предпазните мерки на Муди изглеждаха параноични и дори смешни. Вече няма място за шеги и закачки, след като дори най-опитният сред аврорите може да сгреши и да падне. ПОСТОЯННА БДИТЕЛНОСТ!
ПОСТОЯННА БДИТЕЛНОСТ!!!