Произведение 2
РАЗЛЪКА
(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)
Залата искреше от светлината на стотици восъчни свещи. Масите се огъваха от подноси и чинии с храна. Бокали звъняха и се пълнеха с медовина, почти толкова бързо, колкото се изпразваха.
Хелга Хафълпаф седеше на мястото си на учителската маса и не спираше да се усмихва. Нямаше значение, че коланът на роклята се врязва в корема ѝ, че горещината от свещите я кара да се поти и че краката я болят от стоенето права.
Днешният ден беше прекалено важен, за да се занимава с такива дреболии.
– Толкова се вълнувам – изчурулика тя и вдигна бокал за наздравица. – Поредният ни випуск!
Роуина и Годрик я изгледаха със стиснати устни. Нито един не посегна към виното си.
– Щеше да е хубаво, ако не беше вчерашното жалко изпълнение – обади се Годрик през зъби.
Хелга сконфузено свали бокала и се опита да не поглежда към четвъртия на масата.
– Стига де – възрази тя с половин уста. – Салазар нямаше как да знае, че езеряните ще нахлуят в общото помещение на неговия дом!
– Ако беше направил проучване, щеше да знае, че такова поведение е нормално за тях – намеси се Роуина със сключени вежди. – Като си е построил новите стаи върху развъдниците им, редно е да очаква проблеми.
– Самият факт, че е решил да си свира учениците под езерото е абсурден! – каза Годрик. – Децата имат нужда от чист въздух и пространство, за да се развиват физически!
– И от светлина, за да могат да четат книги – добави Роуина.
– Недейте така – намеси се отново Хелга. – Той просто е искал децата му да се чувстват по-специални.
Салазар продължаваше да мълчи. Тя усещаше присъствието му от лявата си страна като мраморна статуя – неподвижен, студен, с поглед, вперен малко над главите на учениците.
Тя въздъхна и също насочи вниманието си към децата. Устите им бърбореха, очите им блестяха превъзбудено, а приборите тракаха по пълните им чинии. Това беше важно. Децата.
– Вижте ги, душичките! Да ти стане хубаво само като ги гледаш как сладко хапват! – изчурулика тя. – Особено мъгълчетата, повечето сигурно не са виждали толкова храна в живота си!
– Да – отбеляза Роуина многозначително. – Особено мъгълчетата.
– Да се чудиш защо някои хора не ги искат тук – додаде Годрик.
– Хайде де – намеси се отново Хелга. – Салазар не го мислеше сериозно. Той…
Главата от лявата ѝ страна се завъртя толкова бързо, че я накара да трепне.
– Спри. Да говориш. Вместо. Мен – тихо, но ясно прозвуча съскането на Слидерин.
Хелга почувства как кръвта нахлува в главата ѝ.
– Салазар…
– Сериозно го мислех – продължи той, – и продължавам да го мисля. Мъгълокръвните нямат място тук.
– Но…
– И ако пак започнеш да дрънкаш какво мисля аз и как се чувствам аз, ще превърна дебелия ти задник в нещо още по-отвратително, отколкото е в момента. Тъпа крава!
На учителската маса всички замръзнаха. После Годрик и Роуина скочиха и Грифиндор извади пръчката си. Слидерин политна назад, поразен от проклятие, и на свой ред вдигна пръчка.
Последното, което чу Хелга, преди да избяга по стълбите, бяха гневните викове на тримата Основатели.
В края на стълбището тя зави наляво, подмина кухнята и общите помещения на дома си, и хлътна в своята стая. Затръшна вратата и се облегна на нея. Цялата се тресеше.
– Господарке Хелга – посрещна я домашното духче Серви.
Хелга го погледна и в очите ѝ блестяха сълзи.
Задъхваше се от смях.
– Най-после! – възкликна тя между два пристъпа. – След толкова години! Най-после ще се отърва от този непоносим човек!
Тя разхлаби колана си, събу отвратителните си обувки и се отпусна на огромното кафяво кресло пред камината. Серви веднага се спусна да ѝ разтрива раменете.
– След днешното изпълнение останалите просто трябва да го изгонят – въздъхна Хелга. – Роуина е готова на всичко за най-добрата си приятелка, а Годрик не може да се сдържи да не защити една дама.
– Да, господарке – потвърди духчето. – Добре го намислихте.
– В един момент си помислих, че няма да се получи – продължи Хелга. – Този Слидерин, как стоически поемаше всички подмятания и упреци! Ако не бях зачекнала темата за мъгълокръвните, може би нямаше да успея да го накарам да избухне така.
Опитните ръце на домашното духче се плъзнаха по слепоочията на магьосницата и тя притвори очи от удоволствие.
– Само не мога да разбера откъде се взеха последните му думи – измърмори тя. – Никак не е в стила на Салазар да нарече някого „тъпа крава”.
Серви трепна и измънка нещо неразбрано.
– Моля? – повдигна вежди Хелга.
– Аз бях, господарке – изчерви се духчето. – Исках да помогна и му приложих малко от нашата магия. Тя действа почти като вашето „Империус”, но не може да се засече от магьосник.
Хелга завъртя глава, за да погледа домашното духче в очите. Беше впечатлена. Не беше сбъркала, като позволи на рода му да се засели в замъка. Тя потупа Серви по главичката и отново потъна в креслото.
Огънят припукваше, свещите трептяха, а в коридора се чуваха възбудените гласове на нейните повереници, които се връщаха от пира в Голямата зала.
Беше свършил по-рано от друг път и те бяха разстроени. Утре трябваше да ги успокоява и да им обяснява защо ще имат нов учител. Сигурно трябваше временно да поеме и част от уроците на Салазар.
Но това нямаше значение. Днешният ден беше прекалено важен, за да се занимава с такива дреболии.
____________________
Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-доброто произведение.
0 Comments