Произведение 2
Стаята на тайните
от Онзи който не бива да се назовава
(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)
(забележка: Докато пишеше това, авторът през цялото време си мислеше за Нужната стая, а не за Стаята на тайните)
Побягна Хелга Хафълпаф.
Къде да скрие стария ръкав?
„Случайно стана, без да искам!
Със Салазар реших да се натискам.”
Там Годрик крачеше унило.
Къде да скрие нейното червило?
„Случайно стана, без да искам!
Роуина стресна ме, за да изпискам.”
Във сенките върви Роуина.
Къде да скрие сивата коприна?
„Случайно стана, без да искам!
Хелга ще прости, а аз ще лискам.”
Промъква се покрай стените той.
Къде ли ще намери миг покой?
„Случайно стана, без да искам!
Със тебе исках да се понатискам.”*
Ръкавът му разпран, колегата му с руж,
нима не може вече да си просто мъж?
„Таз стая тук ще очаровам и в нея ще остана скрит,
поне докато мине този тежък миг, ах този тежък миг.
13.05.2019
*чети със сарказъм
____________________
Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-доброто произведение.
Към края ритъма нещо бяга иначе, горе долу бива. добре че има уточнение за нужната стая, че иначе наистина доста нелогично седеше спрямо темата на конкурса.
Има ли професия "Майстор Сарказматик"? Ти си идеален/идеална за това. Предполагам, че това е веселата страна на потулените събития около скандалите на Годрик и Салазар, а използват проблемите в гледните си точки като прикритие.
Ако не беше хомофобското изказване, щях да гласувам за това произведение.
Този коментар бе премахнат от автора.