Произведение 1
(От мъгълофобите: Всички произведения се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)
Том Риддъл бе дете изоставено,
от майка, баща и свят.
В мрачно сиропиталище оставено,
единствено с любовна глад.
Той в събратята си всяваше страх,
Възпитателките все го биеха.
По дрехите му полепваше прах,
Хората не ще го взимаха.
Дните се търкаляха тъй бавно,
светлина от никъде не проникна.
Гаргите грачеха славно,
в градината и цвете не поникна.
Вяско веселие бе забранено,
празниците скръбно липсваха.
Коледното настроение беше умъртвено,
Тенджерите рядко кипваха.
Дядо Коледа при тях не идва,
нещо зло и древно го възпира.
От сенките Крампус намигва,
неще ги остави намира.
В тиха нощ, мрачна нощ,
той дойде да убива.
Тогава Риддъл откри своята мощ,
с камъни главата му разбива.
Ноща мина, сутринта изгря с надежда
Щот Дъмбълдор при него се отби.
Със сиропоталището Том се развежда,
магията в него се разкри.
____________________
Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-добрия разказ.
В опитите да се постигне рима на много места текстът губи ритъм и… смисъл.