Творчески турнир №6: Произведение 2

От Виктор Крум

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)


Беше 2 след полунощ. Том беше изчакал всички в спалното помещение на Слидерин да заспят. Той стана тихо от спалнята си, беше все още с дрехите, извади пръчката и чукна леко по главата си. Разбира се той беше доста добър с безсловесните заклинания, а пък и често използваше хамелеонизираща магия през последната година. Том слезе надолу по стълбите, мина през общата стая и излезе през вратата. Тихо се запъти към мястото, където прекарваше доста време всяка нощ, а именно библиотеката. Хогуортс беше тих и спокоен, Том мина на пряко през една голяма картина, изобразяваща началото на строежа на Хогуортс. Той познаваше всяко кътче на замъка. Беше разкрил едни от най – великите тайни на Хогуортс. Той беше наследник по майчина линия на един от основателите, на най-великия – Салазар Слидерин. Но неговите предци не можаха да до изпълнят делото на Слидерин, те не бяха достойни да се нарекат негови наследници. Те бяха слаби и жалки, те бяха смъртни. Смъртта… Най големият враг на човечеството според Том. Но не за дълго, защото Лорд Волдемор беше на път да спечели битката срещу смъртта. Да, Том беше приел това име, за да прекъсне всякаква връзка с предците си, да прекъсне връзката с неуспеха.

Том стигна до входа на библиотеката, отвори вратата и се запъти към забранения отдел. Той беше получил информация за много стара книга за черни магии. Информаторът беше Хорас Слъгхорн, учител в Хогуортс дълги години. Професор Слъгхорн имаше доста влиятелни познати и Том имаше чувството, че той е като една ходеща библиотека. Просто трябваше да бъде предразположен, а Том знаеше как да получи информацията, от която се нуждаеше.

Когато Слъгхорн каза за книгата на Том, той остана изненадан. Беше срещал заглавието на тази книга милион пъти, но никога не му беше хрумвало, че там е отговора на въпроса който ще промени животът му завинаги. Завинаги. Том се засмя. Да, това е точната дума – ЗАВИНАГИ. Том оглеждаше рафтовете с книги, докато погледът му се плъзна по гърба на книгата, която търсеше. Дъмбълдор беше махнал всички книги с информация за хоркрукси, освен една. Той не я премахна само заради автора ѝ, само защото държеше много на него, само защото го обичаше.

Том взе книгата седна на един фотьойл. Лорд Волдемор изръмжа и се надигна ликуващо вътре в него. Том запали края на пръчката си и потъна между кориците на “В името на Висшето Благо” от Гелърт Гриндълуолд.
____________________