Снейп – героят, когото хората не разбират

Автор: Елица Христова

За някои това може да не е нито интересна тема, нито дори
изобщо тема, по която може да се каже нещо.

Аз обаче смятам, че мога да говоря страшно много за любимия си
герой Сивиръс Снейп. Може да знаете много неща за него или пък не, но е редно да започна отначало…

Всички знаем кой е
Снейп. Професорът по отвари, който понякога искаше прекалено много и ненавиждаше
всички, без любимия си дом Слидерин, който самият той ръководеше. Но
кой всъщност е той?

Снейп има тежко детство и това, както и се вижда, се отразява и в по-нататъшния му живот. Зад всичката тази
омраза стоят лишенията от детството и фактът, че не получава любовта, която заслужава всяко едно
дете. Единственото нещо, което има като подарък от живота е Лили, момичето, в което се влюбва до уши. И това не е тайна за
никого, дори за самата нея. Най-накрая се появява човек, на когото може да излее всичко онова, което го тревожи
и да получи подкрепата, която е желал винаги.

Най-хубавият момент за него е присъствието на
любовта на живота му – Лили. Да се задълбочавам е ненужно, защото любовта е сложно нещо,което дори аз все още не
разбирам.

Всичко обаче рухва, когато в живота и на двамата се появява Джеймс. И така, Снейп отново
се връща назад към самотния живот, знаейки че това е неизбежно.

Не го харесвах в началото, признавам това, но след всяка следваща книга осъзнавах все повече. Много хора биха казали “Снейп е
злодей”,”Снейп не заслужава добро”,”Снейп заслужаваше
всичко, което му се случи”.

Да, срещам такива хора всеки ден, но те не се замислят над
това, че никой не се ражда лош, а става такъв.

Сивиръс Снейп просто живее под сянката на хорското
мнение. 

Благодаря на Снейп, защото заради него научавам нови неща за хората и живота, с него
осъзнах колко лесно хората съдят, а това е жалкото.

Още едно не разбирам – защо ако си в Слидерин ти си нищо, ти
си лош, ти ще станеш лош, а не е така.

Снейп доказа че не всички слидеринци не познават любовта и отвори очите на някои.

Мога смело да кажа, че той е по-важен герой дори от някои от най-главните, защото без него историята нямаше да е такава, каквато я познаваме – важни събития нямаше да са се случили и някои любими герои нямаше да съществуват.

Краят на живота му
беше изключително трагичен. Най-жал ми стана за това, че всички го
запомниха като човека убил Дъмбълдор, като човека, който служеше на Онзи-които-не-бива-да-се-назовава. Чак след смъртта му те разбраха истината, хората разбраха и най-вече Хари.

В края на краищата
открих, че не винаги лошите герои остават такива или изобщо някога са били
такива.