Не всеки, който носи Черния знак на ръката си е бил полезен на Волдеор. Ето пет примера за смъртожадни, които (съзнателно или не) са помогнали за гибелта на господаря си или поне са опитали.
1. Питър Петигрю
Опаш става последовател на Волдемор само от страх и Черния лорд много добре знае това. За да е сигурен, че Питър няма да го предаде, му дава омагьосана ръка, която го убива при първия признак на колебание.
Тази секунда колебание е достатъчна, за да могат Хари и Рон да се измъкнат, да спасят Хърмаяни и да избягат преди Волдемор да е стигнал до имението на Малфой.
2. Регулус Блек
Братът на Сириус е първият човек, за когото знаем, че е опитал да унищожи един от хоркруксите на Волдемор.
По ирония на съдбата обаче става така, че вместо да ускори унищожаването му, Регулус го забавя – отнема доста време на Хари да го намери, след като осъзнава, че медальонът с капачето от пещерата е фалшив.
3. Драко Малфой
Задачата, която Волдемор поставя на Драко е почти неизпълнима и се очаква момчето да умре. Драко обаче се справя изненадващо добре и успява да вкара смъртожадните в “Хогуортс”.
Докато са на върха на атрономическата обсерватория, Дъмбълдор успява да го убеди да свали пръчката си, но в този момент идват смъртожадните и развалят всичко.
В крайна сметка Драко не убива директора, но става господар на Бъзовата пръчка и това се обръща срещу Волдемор в последния му дуел с Хари Потър.
4. Луциус Малфой
Бащата на Драко никога не се обръща срещу господаря си, но неволно става причина за по-бързата му смърт.
Дъмбълдор отдавна подозира, че Волдемор има хоркрукс, но се сеща, че хоркруксите може да са повече от един едва когато вижда дневника на Риддъл – безразсъдно подхвърлен от Луциус заради дребнавия му конфликт със семейство Уизли.
Много е вероятно ако Дъмбълдор не се беше сетил за това, да беше тръгнал по следите на Волдемор, да намери пръстена и да умре, мислейки, че е унищожил единственото отделено парче от душата му.
5. Сивъръс Снейп
От всички грешки, които Волдемор е допускал, най-голямата и най-фатална за него е да се довери на Сивиръс Снейп.
Майсторът на отвари изигра изключително важна роля (с риск отново да ядосам малките читатели ще кажа, че ролята му даже е по-важна от тази на Хари) в събитията, които доведоха до смъртта на Черния лорд. Години наред Снейп лъжеше в очите най-опасния черен магьосник на всички времена.
И Дъмбълдор трябва да е благодарен, че Волдемор, а не Снейп беше големият му враг, защото ми се струва, че Нечистокръвния принц би бил много по-опасен противник.
Реално Волдемор допусна тези грешки от прекалена самоувереност. Ако не си вярваше толкова много, не се смяташе за прекалено специален, а всички знаем, че се е чувствал така винаги, щеше да е "поробил" света и да бъде господар на смъртта в мига, в който беше съживен и се дуелираше с Хари.
Тези смъртожадни в действителност доста допринесоха за смъртта на Волдемор, но смятам, че Нарциса също спомогна за унищожаването на Черният лорд. Все пак именно тя не издаде Хари и остави Волдемор да го смята за мъртъв. Затова аз смятам, че беше грешка да се довери на семейство Малфой като цяло.
Всъщност, Бъзовата пръчка реално никога не е била подчинена на Малфой. Можете да погледнете видетото на SuperCarlinBrothers, в което проследяват всичките собственици на пръчката.
Не знам защо превеждат имената им като Сивиръс и Блек, обаче съм стабилно убедена, че са Северъс и Блак. :))
Интересна теория е това за пръчката, но си е само теория – това значи, че може и да е правилна, но не е потвърдена в книгите или във филма "Фантастични животни…".
Вероятно в следващите филми ще разберем повече за пътя на Бъзовата пръчка. Много е възможно Нют или Порпентина също да са в списъка на бившите господари, защото Нют залови Гриндълуолд, а Тина го обезоръжи. Ако пръчката усеща загубата на Малфой, няма причина да не усети и това.
Бъзовата пръчка не се ли водеше непобедима? Може да се отнеме само с „измама”, но не и в дуел?