Ако следите препрочитателския план на Daily Potter би трябвало днес да сте си припомнили главата “Четиримата избраници”, в която всички са убедени, че Хари Потър сам е пуснал името си в бокала. В екранизацията по книгата Дъмбълдор почти наби Хари по тази причина. И макар в романа да няма такава сцена, директорът все пак трябваше да попита момчето дали е пуснало името си. Единственият, който му повярва беше Муди, но той си имаше причина – участието на Хари в турнира се оказа негово дело.
Всъщност няма нищо изненадващо в отношението на учителите и съучениците на Хари Потър – той вече се е доказал като истински син на Джеймс Потър, нарушавайки почти всички училищни правила (и то всяка година). Освен това на куидичното игрище е показа, че има състезателен дух и желание да побеждава.
Съвсем естествено е всички да решат, че Хари сам е решил да се включи в турнира. Даже според мен единствената причина Хари да не опита да го направи е кръгът на възрастта, оставен от Дъмбълдор.
Единствените хора, които го познават достатъчно добре, за да знаят, че не го е направил са приятелите му Рон и Хърмаяни. Хари със сигурност щеше да им каже, ако има намерение да се включи в турнира, а и не би могъл по никакъв начин да мине кръга на възрастта (или да направи каквото и да е) без помощта на Хърмаяни.
По тази причина отношението на Рон не може да бъде оправдано по никакъв начин.
Кръга на възрастта не е толкова трудно за преодоляване заклинани – не че Хари има познанията да го преодолее, но има поне няколко други метода по които чавек би успял.