Белатрикс Лестранж може само да завижда на Наджини, защото от всички живи същества, Волдемор държи най-много на змията си.
Пиша това заради въпроса на Габриела Илиева: Казваме, че Волдемор е неспособен да обича, но когато се въздига отново, той говори за змията си с една привързаност, с една милост към това животно… така сякаш я обича. Възможно ли е Волдемор действително да изпитва към нея някаква форма на любов.
Според мен от всички неща, на които Волдемор държи – като кръвта на Слидерин, Хогуортс, магията – единственото, към което изпитва нещо подобно на любов е… самият той. И ми се струва, че върху това се крепи и любовта му към змията.
Според мен черният магьосник не е притежавал Наджини преди първото си падане. Много по-вероятно е да я е срещнал в Албания. Моята теория е, че Наджини е била една от онези змии, в които частицата от душата на Волдемор се е вселявала. Всъщност последната такава змия.
Когато Петигрю го е открил, е използвал именно това последно тяло на Волдемор, за да създаде недоразвитото му тяло, в което го видяхме в четвърта книга – затова и трябваше постоянно да “изцежда” змията, за да поддържа тялото.
Друго предположение е, че Наджини не е била винаги с тези размери. Отровните змии по принцип не са толкова големи и ми се струва, че Волдемор е използвал магия, за да увеличи размера ѝ и да я направи по-опасна. А след убийството на Франк Брайс я е превърнал и в хоркрукс, което ѝ дава допълнителни защити, а на него пълен контрол над тялото на змията.
Точно затова изглежда, че Волдемор обича Наджини – тя е неразделно свързана с неговото съществуване. Змията някога (вероятно) му е дала тялото си, след това му е дала отровата си и му е помогнала да възвърне някаква физическа форма, а накрая е приютила още една част от душата му.
Наджини в много отношения Е Волдемор, затова обичайки нея, той все едно обича себе си, а това не е изненада за никого.
0 Comments