Мистериите в Хари Потър: Спомените

От всичко изброено до сега, спомените сякаш са най-малко мистериозни. Ние виждаме нещо, то се запазва в паметта ни и след това успявам да си го спомним. Свойство на нервната система и нищо повече.

Но явно не само аз смятам, че спомените са мистерия, защото в отдел “Мистерии” има стая, посветена точно на паметта. В нея има огромни съдове, пълни с мозъци, от които излизат пипала като филмова лента.

В препрочитателския клуб няколко пъти сме обсъждали как работят спомените, най-вече за да разберем как работи мислоемът. Защото очевидно в него могат да се открият неща, които човекът със спомена няма как да е видял или чул.

Например, когато Хари видя най-страшния спомен на Снейп, през по-голямата част от времето младият Снейп четеше въпросите от изпита, докато Хари следеше баща си и приятелите му. Ако споменът зависеше само от запазеното в паметта, Хари трябваше да вижда единствено какво чете Снейп, дори бъдещият му преподавател да е подслушвал разговора на другите.

Според мен най-логично е да предположим, че спомените са нещо свръхестествено и независимо от паметта. Мозъкът (или може би душата на магьосника) са нещо като антена, която приема всичко случващо се наблизо. Така по-късно, ако има подходящия инструмент, човек може да се върне в спомена и да види и чуе онова, което е изпуснал първия път.

Физическите сетива само улесняват достъпа до тези спомени без магически средства.

Магьосниците могат да отделят спомените си и да ги съхраняват независимо от паметта

Ако теорията ми е вярна, това може би значи, че мъгълите не могат да имат същите подробни спомени като магьосниците и дори мислоемът би бил безполезен при тях.

Нямаме достатъчно информация за да отговорим на въпросите, които повдига мислоемът, но хубавото е, че Роулинг все още има възможност да ни даде отговорите. В продължението на “Фантастични животни и къде да ги намерим” ще видим отново Дъмбълдор, а това значи, че и мислоемът може да се появи.