Мистериите в Хари Потър: Магическите пръчки

Магьосниците могат да правят заклинания и без магически пръчки. На някои места в Африка продължава да се практикува такъв вид магия, макар и там магьосниците да си служат с пръчки за по-сложните вълшебства. Факт е обаче, че създаването на пръчките значително е ускорило развитието на магията.

Очевидно дървото, подсилено с част от магическо същество или животно, канализира магическата сила и позволява на вълшебника да осъществи намеренията си много по-лесно и бързо. Изработката на такива пръчки е започнало преди хиляди години и се е превърнало в професия за някои магьосници. Сигурен съм обаче, че някои от вас ще се изненадат колко малко потребителите, а и производителите на магически пръчки ги разбират.

Това, което се знае със сигурност, е че всяка пръчка има свой индивидуален характер, в зависимост от три фактора – дървесина, сърцевина и дължина. И не всяка пръчка е подходяща за всякакъв вид магия – някои са по-добри за дуелиране, други за вълшебства, а трети за трансфигурация. Изключение може би прави Бъзовата пръчка, която изглежда е универсална.

Но това значи, че за всеки вид магия, магьосникът трябва да има различна пръчка – с една да извършва магии за лекуване, а с друга да се отбранява, ако бъде нападнат. Това няма как да стане, затова майсторът на пръчки трябва да създаде такава пръчка, която да отговаря на характера и способностите на магьосника. Трябва да се избере подходящата сърцевина, която да бъде вградена в най-доброто дърво и пръчката да има оптималната дължина. А дори тогава е възможно пръчката да не изпълнява напълно желанията на магьосника, ако той не ѝ стане господар.

Да се направи най-подходящата пръчка е възможно на теория, но повечето хора не са имали възможност да осигурят част от силно магическо същество, затова майсторите са правели пръчки от каквито материали им осигурят клиентите. Някои магьосници все още процедират така – пръчката на Фльор съдържа косъм от главата на баба ѝ вийла.

Чак миналия или в края на по-миналия век един млад магьосник, произлизащ от древен род на майстори на пръчки, е революционализирал методите за изработката им. Гарик Оливандър е прозрял придирчивия им характер и е стигнал до заключението, че не магьосникът избира магическата си пръчка, а тя него.

Така Оливандър е започнал предварително да произвежда пръчки, които с години да стоят в кутиите си, докато не дойде най-подходящият за тях магьосник и те не го изберат. Метод, който се е оказал толкова успешен, че днес Оливандър държи абсолютния монопол над производството на пръчки във Великобритания и магьосници от цял свят идват на Диагон-али, за да си купят от неговите пръчки.

Всичко това е информация, която имаме от Pottermore, но “Хари Потър” повдигна някои въпроси за магическите пръчки, на които никой, дори Оливандър, не може да отговори.

Първа голяма мистерия

Един от тези въпроси касае начина, по който пръчката избира на кого да се подчинява. Това е и въпросът, който предизвиква най-голямо недоумение сред феновете, когато стане дума за магическите пръчки – не трябва ли половината членове на ВОДА да са изгубили властта си над пръчките, защото се обезоръжаваха? Как това не действа, а когато Хари измъкна една пръчка от ръцете на Драко стана господар на съвсем друга, намираща се в гроба на Дъмбълдор?

Това са интересни и логични въпроси, но както казвах и в предишните си публикации – ако имахме отговор, нямаше да са мистерии. Дори Оливандър не можа да даде добро обяснение и само увери Хари, че убийството не е необходимо условие, за да придобиеш власт над нечия пръчка.

Моята теория е, че за да станеш господар на чужда пръчка, трябва да я отнемеш насилствено от предишния ѝ собстеник или поне той ясно да разбита, че му я крадеш и да се опита да те спре.
Не мисля обаче, че победеният магьосник губи властта си над пръчката. Просто пръчката става покорна на двама господари, позволява на крадеца да прави възможно най-добрите магии, на които е способен със тази конкретно пръчка (защото, както написах по-рано, всяка пръчка е подходяща за различен вид магия, но не всяка магия се отдава еднакво на всички магьосници), но продължава да служи най-добре на магьосника, когото първоначално е избрала за господар. Оливандър каза, че покорената пръчка вече не е вярна на стария си господар, но аз по-скоро го разбирам като “не е само негова”.
Струва ми се обаче, че това не важи за Бъзовата пръчка. Тя явно е универсална и може да прави еднакво добри магии за всеки магьосник, но очевидно връзката на тази пръчка с господаря ѝ е по-силна, отколкото на останалите и затова успява да усети, че Драко е бил победен от километри разстояние.

Наистина се надявам Роулинг да изчисти всичко това, защото засега изглежда, че верността на пръчките зависи само от нуждите на историята.

Втора голяма мистерия

А може би смяната на господаря наистина зависи от самата пръчка, а не от някакви логични правила. “Хари Потър” ни дава още една тема за размисъл – дали пръчките имат своя воля и доколко могат да действат самостоятелно?

Когато Волдемор нападна Хари при бягството му от Привит Драйв, пръчката на момчето сама атакува черния магьосник и го победи.
По предишната тема Оливандър все опитваше да избяга от въпросите на Хари с мъгляви изрази като “сложни закони”, “зависи от пръчката” и т.н., но когато момчето го попита за този ефект, старият майстор веднага призна, че никога не е чувал за подобно нещо.
Това само показва колко много още не разбираме за магическите пръчки.

Публикацията ми стана твърде дълга и от опит знам, че съм загубил повечето читатели още преди средата, но темата е интересна и още много неща не са ми ясни, затова смятам някой път да избера пръчките като тема на препрочитателските срещи на Daily Potter. В клуба винаги чувам различни мнения и гледни точки, за които дори не ми е хрумнало.