Често съм се заяждал с издателство Егмонт за работата им по българските издания на “Хари Потър”, макар и да признавам, че в сравнение с други преводи, които съм чел (най-вече на книгите на Стивън Кинг), тези са направо страхотни. Вчера обаче открих нещо, за което трябва да призная, че ми е направило голяма услуга.
Обичам преводи с бележки под линия. Колкото и лесно да е днес да провериш нещо в Гугъл, повечето хора рядко биха спрели четенето си, за да потърсят това, което не разбират, а много пъти дори не осъзнават, че не разбират нещо.
Егмонт съвестно си вършат работата в това отношение и обясняват значението на някои имена и думи. Години по-късно Роулинг обясни същите неща в Pottermore, но ние вече знаехме, че Албус значи “бял” и други подобни.
А което е по-хубаво, понякога информацията умишлено се спестява. Обяснение за името на професор Ремус Лупин би било сериозен спойлер в самото начало на книгата.
Вчера си разглеждах илюстрованото издание на “Хари Потър и философският камък” и попаднах на тази рисунка на Джим Кей, на която Макгонъгол в котешката си форма разглежда смачкана карта на земята. Това ми направи впечатление, защото все съм си представял картата като табела или нещо подобно. И тогава разбрах защо – заради бележката под линия, която посочва, че картата е такава: В големите градове на Запад на определени места са поставени карти на града, по които да се ориентират пешеходци и автомобилисти. — Б.пр.
Струва ми се, че по-правилен е начинът, по който си е представила картата Теодора Джебарова. Как вуйчо Върнън ще разбере, че котката гледа карта на града, ако картата е смачкана хартийка на земята? И защо не се възмути веднага, че някой е направил боклук на иначе безупречната улица Привит Драйв?
Така че, браво на Егмонт за това и благодаря на Теодора Джебарова, че ми е помогнала да разбирам “Хари Потър” по-добре от други фенове по света. Жалко, че от издателството са решили да махнат тази бележка от новото издание. Вероятно за да не се объркват децата от несъответствието с картинката.
0 Comments