Как новите филми връщат времето, когато излизаха книгите за Хари Потър

“Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд” е по кината и вероятно всички истински фенове вече са намерили време да го гледат, но все пак ще удържа на обещанието си да не пускам спойлери до 24 ноември.
Реших обаче да споделя наблюденията си върху това как вълненията около новия филм много наподобяват тези около излизането на книгите за Хари Потър. Знам, че една голяма част от читателите на блога са твърде малки, за да си спомнят онези години, но това наистина беше най-вълнуващото време за фенството ни.

Големите разкрития

Една от най-интересните части от Хари Потър манията беше, че всяка книга ни разкриваше нови детайли за света на магьосниците и за главните персонажи. Джоан Роулинг е истински майстор в оставянето на знаци и пускането на заблуждаващи следи за читателите (нищо чудно, че сега има много успешна поредица криминални романи под псевдонима Робърт Галбрейт).

Книгите излизаха на около две години, както и филмите сега, а феновете имаха възможност да четат и препрочитат старите части, за да се опитват да предскажат с какво ще опита да ни изненада Роулинг след това.

Всяка нова част съдържаше някое голямо разкритие – за миналото на Хагрид, за родителите на Невил, за ролята на Снейп за смъртта на Лили и Джеймс. Нещо такова се очертава да бъде и новата поредица, която за съжаление ще се състои само от 5 части.

Големите теории

Съвсем естествено тези разкрития и желанието на феновете да отгатнат нещо преди Джоан Роулинг да го е казала направо, станаха причини за десетки теории. Някои от които се оказаха неправилни (че Невил е Избрания и накрая ще убие Волдемор), други бяха потвърдени (че Р.А.Б. е братът на Сириус), а трети се оказаха неправилни, но продължават да циркулират и до днес (че Дъмбълдор е върналият се назад във времето Рон).

Още “Фантастични животни и къде да ги намерим” ни даде материал за теории, но големите разкрития и обрати във “Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд” позволява да се създава по една теория за всеки 10 минути от филма.

През следващите две години тези теории ще бъдат развивани и оборвани. Ще се появят нови, които са дори по-невероятни. И поне някои от тях ще се окажат истина накрая.

Недоволни фенове

На някои от вас може да се струва обезсърчаващо, че толкова много фенове останаха разочаровани и недоволни от филма, но трябва да ви кажа, че това е съвсем очаквано. След четвъртата книга (когато “Хари Потър” от литературен феномен се превърна в световна мания) нямаше нито един новоиздаден роман от поредицата, който да не предизвикваше разочарование.

Днес ние знаем, че книгите се перфектни каквито са, но тогава новите разкрития и разликите между това, което феновете са очаквали и това, което получават след 2 години чакане (а за петата бяха три години), караше някои хора да твърдят, че Роулинг се е изчерпала, че е загубила таланта си или че е развалила магията на първите книги.

Нещо такова се случва и сега, макар да ми се струва, че този път недоволните фенове имат известно право. Във филма има някои неща, които много сериозно противоречат на известните факти. Надявам се скоро Роулинг да обясни защо е решила да ги включи.
Част от критиките обаче са точно толкова неоснователни, колкото бяха след Орденът на феникса, Нечистокръвния принц и Даровете на смъртта.

Недоволството на мъгълите

И както очаквахме от момента, в който излязохме от киносалона, филмът изобщо не допадна на мъгълите. Голяма част от ревютата, появили се след това, очевидно бяха писани от хора, които не познават света на Хари Потър (магипортирането беше наречено телепортиране, легилимнтиката беше телепатия и т.н.).

Филмът беше доста объркващ и за феновете, а какво остава за мъгълите. Бяха повторени същите стри обвинения срещу Роулинг които чуваме вече 18 години – че не умее да изгражда персонажите си, че не знае как да разказва интересна история, че има ограничена възможност да създава интересни светове.

Недоволството на феновете от няколкото големи разминавания с канона само засилват това мнение на мъгълите. Почти във всяко ревю е посочена появата на един персонаж от Хари Потър, който не би трябвало да е роден по това време. Все ще повярваме, че един мъгъл, който не може да прави разлика между животно и същество (ако и вие не можете, прочетете “Фантастични животни и къде да ги намерим“) би седнал да сравнява информацията от книгите и от Pottermore и да смята на колко години е всеки от персонажите.

Заключение

В никакъв случай не бих казал, че поредицата “Фантастични животни” напълно възкресява манията, но е едно добро начало. Не мога да разбера защо Джоан Роулинг е избрала да разкаже историята под формата на филм, при условие, че щеше да се справи много по-добре и да спечели много повече, ако беше написала книга. Причината със сигурност не е липсата на време за писане, тъй като авторката признава, че сценарият ѝ отнема много повече време, отколкото писането на роман.

На феновете бих казал да гледат “Фантастични животни” отново и да се включат в дискусиите и в теориите. Нека изчакаме до 2024, за да преценим доколко добре се е справила Джоан Роулинг.
На мъгълите няма да казвам нищо.