Когато две заклинания се сблъскат, те променят траекторията си и по този начин Хърмаяни Грейнджър се сдоби с дългите зъби, които Снейп така и не забеляза.
Но ако сте гледали филмите повече, отколкото сте чели книгите, може и да имате грешна представа за това.
Очевидно режисьорът Дейвид Йейтс много е харесал ефекта със свързаните пръчки по време на битката в гробището и е добавил подобно нещо и в следващите филми. Всъщност обаче, такова свързване се случва само веднъж в цялата поредица и то защото Хари и Волдемор ползват пръчки с еднакви сърцевини.
Това, което ме озадачи във “Фантастични животни и къде да ги намерим” беше, че в битката между Грейвс и Тина също имаше подобен ефект. Оказа се обаче, че Роулинг не е писала такова нещо в сценария и това си е чисто режисьорско решение.
Освен свързването на пръчките в “Хари Потър и огненият бокал”, има още едно изключение на начина, по който действат заклинанията при сблъсък – последната битка между Хари и Волдемор. Тогава заклинанието на Волдемор позна в заклинанието на Хари собственика на пръчката, с която е направено и последва посоката, зададена от истинския собственик на Бъзовата пръчка. Така вместо да рикошира настрани, заклинанието отиде там, където Хари беше изпратил своето – в тялото на Волдемор.
0 Comments