Понякога може с години да харесваме и да подкрепяме някой герой от книга или сериал, но в един момент да осъзнаем, че той изобщо не заслужава тази подкрепа. Какво да правим тогава?
Пиша това като отговор на въпроса на Спасимир Игнатов: Редно ли е да се отричаме от кумирите си (Дъмбълдор) или е по „мъжко” да ги приемам такива каквито са?
Според мен е глупаво изобщо да превръщаш в “кумир” когото и да било (това е напълно безсмислен съвет от човек, който боготвори Джоан Роулинг и Стивън Кинг), но ако в един момент осъзнаеш, че тези хора са те мамили и всичко, заради което си ги харесвал е лъжа, не виждам нищо “мъжко” в това да продължаваш да ги харесваш.
Специално при “Хари Потър” е нормално често да има промяна в предпочитанията, защото повечето хора започват да четат като деца и тогава им е по-лесно да виждат нещата само бели и черни. Всички малки фенове харесват Хари Потър и искат да са в Грифиндор. Трябва да мине известно време, преди детето да натрупа опит и да започне да разглежда историята от различен ъгъл.
За мен най-големите промени се случиха някъде около 2004 година, когато осъзнах, че най-великият дом е Слидерин и през 2007 година, когато излезе “Хари Потър и даровете на смъртта” и промени отношението ми към Сивиръс Снейп и към Дъмбълдор (първия го харесвах, но започнах да го обичам, а втория го харесвах, но започнах да го мразя).
В началото на фенството си много харесвах и Сириус Блек (след като умря си бях закачил една черна лентичка и хората мислеха, че е починал някой мой близък), но с времето осъзнах, че той всъщност е разглезено богаташче и с нищо не е по-добър от Джеймс Потър.
Общо взето има само две причини да промениш отношението си към някого – да се промени той или да се промениш ти. И ако осъзнаеш, че преди не си бил прав, не бива да продължаваш да защитаваш грешната страна, само за да не признаеш грешката в себе си.
Много хубава публикация!