Истинският Джеймс Потър – познаваме ли го изобщо

Но кой всъщност е Джеймс?

Един добър човек

Много хора, които са познавали Джеймс, казват на Хари колко добър и страхотен човек е бил той. И наистина, от нещата, които знаем за него, можем да заключим, че е бил наистина впечатляваща личност.

Джеймс Потър е бил изключително умен и находчив – със сигурност създаването на Хитроумната карта не е лесна работа.

Доказателство за интелекта му е, че е успял да се превърне в зоомаг, което е много трудна и опасна магия. 

Доказателство за силата и смелостта му пък е, че цели три пъти се е изправял срещу Волдемор и е оживявал.

Един не-толкова-добър човек

Има обаче и друга светлина, в която можем да погледнем Джеймс. Когато в Хари Потър и философският камък Дъмбълдор каза, че Джеймс и Снейп са били като Хари и Малфой, съвсем естествено си помислихме, че Джеймс е бил на мястото на Хари, а Снейп на Драко. Оказа се обаче, че именно бащата на Хари се е държал надменно, когато двамата магьосници са се срещнали за пръв път. Според мен това трябва донякъде да ни подскаже, че от всички хора, които говорят на Хари за баща му, само Снейп си позволява да не спестява неприятните подробности.

Сцената в мислоема и спомените в “Разказът на принца” ни показват един разглезен, суетен и дори злобен Джеймс. Това са образи, които Хари избира да изтласка от съзнанието си и да не им обръща внимание.

Порасналият Джеймс

Дори феновете на Джеймс не могат да отрекат, че няма оправдание за отношението му към Снейп, но казват, че с времето Джеймс се е променил и е пораснал. И в известна степен е така – за разлика от Сириус, Джеймс става по-уравновесен, но всъщност няма шанс да порасне истински, защото загива твърде млад.

Познаваме ли Джеймс?

Според мен каквото и да мислим за Джеймс, грешим. Образът, който можем да си създадем за него, е изкривен през призмата на любовта на приятелите му (и защото е прието да не се говори лошо за мъртвите) и на омразата на Снейп.

Джеймс не е роден добър или лош – като всички нас той прави грешни и правилни избори и опитът му го формира като характер. За съжаление никога няма да разберем какво щеше да постигне Джеймс с живота си, нито дали жив щеше да възпита сина си по същия начин, по който го възпита чрез смъртта си.