На днешния ден преди 25 години Хари за пръв път игра в официален мач по куидич и макар Куиръл да опита да го убие, Хари хвана снича… с уста. Това се оказа важна подробност в “Хари Потър и даровете на смъртта“.
Златният снич е най-малката и най-бързата топка в куидича, а целта на търсача (какъвто е Хари) е да го улови, което дава 150 точки на отбора и почти винаги носи победа. Играта не може да свърши, докато сничът не бъде заловен.
Използването на снич в куидича тръгва от един мач през 1296 година, когато магьосникът Барберус Браг пуска малка бърза птичка, наречена сниджет, на терена и обещава 150 галеона на онзи, който я залови.
Пускането на сниджета става традиция в куидичните мачове, като специално за да преследват птичките е създаден постът на търсача, а вместо 150 галеона, отборът печели 150 точки.
Сниджетите са много крехки птички и е невъзможно да бъдат уловени, без да бъдат смачкани до смърт. Това води до драстично намаляване на популацията им. Магьосниците обаче отказват да спрат да ги използват в куидича.
Решението е намерено от Боуман Райт, магьосник ковач от Годрикс Холоу, който създава малка златна топка с крилца. Топката има същите размер и тегло като сниджета, а Райт е изкопирал формата и разположението на крилете така, че да позовляват същата скорост и маневреност на топката, като на птичката.
Боуман Райт прави още едно важно допълнение към снича – способността да запомня плътта на първия човек, който го е докоснал. Това се използва в официални мачове и е полезно ако се получи спорно хващане.
Интересна история за златния снич разказва Кенилуърти Уисп в книгата си “Куидичът през вековете“. Той пише за мач от 1884 година, в който цели шест месеца сничът не е хванат. В крайна сметка двата отбора се отказват и прекратяват мача. Легендата разказва, че дори след това сничът остава неуловен и все още се намира в околността.
0 Comments