Много обичам стила на Джоан Роулинг и как нищо в “Хари Потър” не е написано случайно, а има някакво по-дълбоко значение и може да се приеме различно в конкретната глава и на фона на цялата история. Роулинг обича да прави препратки, да намеква за неща, които предстоят да се случат и да създава контраст между отделни сцени и герои.
Един от тези контрасти е между първата глава и епилога.
Първата половина на първа глава е изцяло посветена на семейство Дърсли – научаваме за навиците им, за живота им и за абсолютната им омраза към всичко, което не е “нормално”.
Епилогът, от друга страна, разказва сцена от Перон 9 и 3/4 и действието е почти изцяло в света на магьосниците.
За разлика от “Фантастични животни и къде да ги намерим”, където имаме главен герой мъгъл, в “Хари Потър” мъгълите са с изцяло негативно значение – те символизират тази част от обществото, които са тесногръди, лицемерни и пълни с предразсъдъци. LGBТ общността, които сякаш искат да приватизират света на “Хари Потър”, веднага ще кажат, че това са хомофобите, но според мен това е твърде тясно разбиране – мъгълите са всички, които са убедени, че те са най-прави и само тяхното виждане за света е “нормално”.
Следователно магьосниците символизират хората, които са с по-широки разбирания и са по-склонни да приемат различните.
Хари Потър е оставен на прага на “най-големите мъгъли”, а Дъмбълдор, Макгонъгол и Хагрид символизират провалилото се поколение, което не е успяло да предотврати въздигането на Волдемор. Имаме преход от света на магията към света на мъгълите.
В епилога е точно обратното – децата на Хари преминават от света на мъгълите към света на магьосниците и са доведени от поколението, което победи Волдемор.
Затова в епилога не виждаме никой от по-старите герои (нещо, което дразни много фенове). Роулинг иска да ни покаже, че изборите, които правим, имат значение не само за нас, но и за тези, които идват след нас.
0 Comments