На някои фенове на “Хари Потър” може да им изглежда, че Ъмбридж се отърва леко – само затвор, но без диментори. Никол Николаева дори пита: Защо злодеи като Волдемор, Белатрикс и всички смъртожадни умряха, но чудовище като Ъмбридж не умря?
Най-ужасното в Ъмбридж не са магическите ѝ сили, като при Волдемор или пък жаждата ѝ за кръв, като при Белатрикс Лестранж. Най-страшното при нея е, че тя идва с цялата сила на министерството зад гърба си и действията ѝ, поне тези, които са известни на обществото и най-много плашат Хари, са напълно легални.
Долорес Ъмбридж символизира безчовечността на системата, която уж трябва да защитава хората, а всъщност ги мачка и ги превръща в роби на една бюрократична машина, в която дребни подробности като чувствата или истината нямат значение, стига всичко да продължава да работи както преди и тези, които държат властта, да останат на власт.
По тази причина един необратим финал на историята ѝ би бил прекалено идеалистичен, защото системата, която е създала Ъмбридж, просто е рестартирана и макар в момента да е под нова власт (на Хари Потър и приближените на Дъмбълдор), рано или късно ще даде същите дефекти и ще създаде нови подобия на Ъмбридж, даже може би по-ужасни.
Ъмбридж, като символ на проблемите, които носи властта, не може да бъде унищожена напълно, може само да бъде заключена, с намерението това да е до живот, но всъщност само ще чака подходящия момент да излезе на свобода, когато отново дойде нейното време.
Какво вижда Ъмбридж, като погледне богърт?
Сигурно себе си
Звучи логично.