Преди малко препрочетох глава 32 от “Хари Потър и даровете на смъртта” и реших да отговоря на един въпрос, който много хора задават, когато стигнат дотук – защо Волдемор не използва Авада Кедавра, за да убие Снейп.
Когато са в Къщата на крясъците, Волдемор решава да убие Снейп, защото е убеден, че така ще стане господар на Бъзовата пръчка. След като подробно обяснява на бившия учител по отвари мотивите си, Волдемор изпраща магическата клетка на Наджини върху Снейп, така че змията да го нарани фатално.
Но нямаше ли да е по-лесно просто да използва заклинанието Авада Кедавра?
Снейп ми е любимият герой, затова и преди съм казвал, че той е може би най-могъщия вълшебник в цялата история. Действията на Волдемор в тази ситуация са още едно доказателство, защото показват, че най-могъщият черен магьосник се бои поне малко от него.
Използвайки безсловесно заклинание, за да свали магическата клетка, Волдемор лишава Снейп от възможност да му противодейства. В този момент смъртожадният е с извадена магическа пръчка и би могъл да контраатакува господаря си, докато той изрича заклинанието, което е доста дълго и, поне според мен, не може да се прави без думи (в книгата виждаме няколко души да го ползват, но никой безсловесно).
Очевидно Волдемор се е страхувал, че ако се стигне до дуел, Снейп има някакъв шанс да победи.
И изобщо не е странно, че Черният лорд се страхува от Нечистокръвния принц. Това е единственият човек (с изключение на Гриндълуолд), който може да застане срещу него и да остане абсолютно непроницаем за легилимантиката му.
Кървавата екзекуция на Снейп показва уважението, което господарят му е имал към него и е още една причина да смятам, че той е най-великият персонаж в тази книга.
Според мен Роулинг просто ни даде надежда той все пак ое да е жив. Нали портрета му не се появява на стената в директорския кабинет?
Ако използва заклинанието, мигновенно ще прекъсне спомените, а така- в секундите, в които бавно умира Снейп, Хари успява да види спомена…
По простия отговор на база метаинформация е че на роулинг сней ѝ е трябвал жев за да даде спомените на Хорито. Но признавам, че има чар в тази фенска теория, макар че тогава трябва да се запитаме защо принцът неможе да се спаси от отровата на змията и да се излекува същевременно. Виждали сме го да ремонтира направения на парчета Драко, та няколко ухапвания от кобра ли ще го спрат?
Притеснява ме, че приемате обяснението "на Роулинг така ѝ е угодно". Трябва винаги да се опитваме да открием логиката зад действията на героите.
Ами като махнаме невъзможтоно (валдо да е чак толкова тъп та да не ползва комбинация от магии), то това което остава – колкото и неприятно да е то (на роулин и е удобно така) явно е истината.
Ако искаш чети го съдбата или боговете на диска.
Ще ми се да можех да ти отговоря, но не разбирам какво казваш. Все пак благодаря за интереса към блога!
Казвам, че за биването на снейп със змията трябва да се приложат няколко последователни магии. Къде по просто би било Том да използва круцио – бързо заклинание макар че трябва да го изречеш и когато снейп си изтърве пръчката да го тепне с авада кедавра. Круцио е от заклинанията които немогат да бъдат блокирани с друго заклинание, и единствения шанс да го избегнеш е легимантика и физически да се махнеш от пътя му.
Хапането от найджини е ужасно неефективен метод да убиеш някого и при това има сигурни доказателства за поне един оцелял след такова ухапване.
Въобще тая сцена е съшите с бели конци само и само хари да намери спомена и Снейп спокойно можеше да оцелее, ако се позакърпи и гаврътне квървовъзстановяваща отвара каквата със сигурност има в кабинета му в замъка.
За убиването на Снейп със змията е необходима една магия (и то безсловесна) – да се сниши магическата сфера, така че змията да може да го нахапе фатално. На Артър Уизли му помогнаха, и то много трудно, от Свети Мънго, защото бяха известени веднага. На Снейп нямаше кой да помогне, защото всичко се случваше в разгара на битката.
Разбирам, че за някои читатели е неприятно да търсят обяснения, които не са дадени направо в книгата. Да, ясно е, че ВСИЧКО, което се случва е така, защото авторката е искала да стане по този начин, но когато коментираме нещо в препрочитателския клуб винаги предполагаме, че има логично обяснение в историята, след което започваме да си създаваме теории. Всичко, което не противоречи на информацията, дадена ни по-рано или по-късно, е възможно обеснение.