Експрес Хогуортс – как магьосниците се качиха на влака

Това да не било идеално решение, тъй като летекодите не се понасят добре от всеки, а освен това могат да бъдат изпуснати или пък изобщо да не бъдат намерени. Много ученици не успявали да дойдат навреме в училището, а много други пристигали, но трябвало да прекарат първите няколко дни в болничното крило.

Все пак това си оставало най-доброто решение до този момент, след като директорите продължавали да се противопоставят на идеята за омагьосани камини.

Министър Оталин Гамбол

Въвеждането на Експрес Хогуортс става чак през 19-и век, благодарение на министъра на магията Оталин Гамбол.

Избрана именно защото е антипод на предишния анти-мъгълски настроен министър Джозефина Флинт, министър Гамбол била голям почитател на мъгълската техника и една от първите магьосници, които допуснали, че мъгълите може да не са толкова глупави, колкото ги мислели дотогава.

Оталин Гамбол била впечатлена от ново мъгълско изобретение – парния локомотив и възможността му да пренася тежки товари на голямо разстояние.

Тя взела решение да използва мъгълската технология, за да реши проблема с придвижването до “Хогуортс” и само за една нощ, след 167 пренастройвания на паметта и най-масовото заклинание за скриване, правено някога, жителите на Хогсмийд се събудили и установили, че вече имат гара.

Първоначално някои магьоснически семейства решили, че използването на мъгълска машина е под достойнството им и се противопоставили на нововъведението, но министър Гамбол заявила, че който не е съгласен да изпраща децата си до “Хогуортс” с влака, да не ги изпраща изобщо.
В крайна сметка недоволството стихнало, а Експрес Хогуортс се превърнал във важна част от приключението на всички нови магьосници.

Как мъгълите не забелязват нищо

На тази част от въпроса на Спасимир бих отговорил с думите на Стан Шънпайк: “/Мъгълите/ могат ли да чуват? Не могат и да виждат. Нищичко не забелязват.”

И наистина, ако на гарата се загледаш в някого и после той изчезне, какво ще предположиш – че просто си го изгубил от поглед или че е минал през магическа бариера в друг свят?

Според мен именно заради голямата натовареност и забързаността на пътниците, гара Кингс Крос е избрана за мястото на сливането на световете. Влакът до “Хогуортс” тръгва няколко години преди откриването на гарата, затова можем да предположим, че или по-късно входът към перона е бил преместен, или мъгълската гара е била изградена около магьосническата, но и в двата случая целта е една и съща – никой да не забелязва изчезващите и все пак мястото да е достатъчно лесно за намиране, дори от хора от мъгълски произход.

Интересно ми е обаче какви ли промени са направени последните години, заради постоянната заплаха от тероризъм и завишените мерки за сигурност. Не ми се вярва охраната на гарата да остава безразлична към групи странно облечени хора, които изчезват някъде, освен ако, разбира се, сред тях няма внедрени магьосници.

Експрес Хогуортс в Хари Потър и прокълнатото дете

Естествено, тъй като гарата и влакът са толкова важна част от историята в “Хари Потър”, Джак Торн не е пропуснал да се изгаври с тях в пиесата си “Хари Потър и прокълнатото дете”, която много хора продължават да наричат “осмата история за Хари Потър”.

В историята на Торн, жената с количката от влака се оказа някакво същество на два века, което може да превръща ръцете си в шипове и замеря учениците с кексчета гранати, защото смята, че най-добрия начин да ги задържи във влака е… като ги убие… Да, Джак Торн в най-добрата си форма.

За съжаление това не е шега, а наистина се случва в “Хари Потър и прокълнатото дете”

Излишно е да казвам, че всичко това звучи безумно и няма как да го приемем за част от истинската история.