Отговарям на доста въпроси, зададени в определеното за това време и един от тях беше този на Peter Mitkov: Дали Дъмбълдор е знаел че ще умре от Снейп и дали можеше да го предотврати?
Да, Дъмбълдор знаеше, че Снейп ще го убие, защото сам го беше помолил за това. Друго обаче е по-интересно – чрез молбата си, Дъмбълдор обрече и Снейп на смърт.
Пред Снейп Дъмбълдор заяви, че не иска Драко да го убива, за да пощади душата на момчето. При Дъмбълдор обаче е много важно да гледаме не само какво казва, но и какво премълчава, а в случая това, което не му каза беше, че е притежател на бъзовата пръчка. По-късно научихме, че главната причина Дъмбълдор да иска сам да определи смъртта си е именно за да обезсили магията на пръчката.
Според него, ако притежателят бъде убит по своя воля и в изпълнение на собствените си намерения, то той умира непобеден и убиецът не може да стане господар на пръчката.
За Дъмбълдор беше важно да я обезсили, защото знаеше, че рано или късно Волдемор ще тръгне след нея. Бъзовата пръчка е най-трудният за скриване дар и легендата за нея няма как да подмине Волдемор, затова е ясно, че той ще направи всички по силите си да я открие и да убие притежателя ѝ.
И именно така Дъмбълдор реши да пожертва Снейп, за да изпълни целта си. Той знаеше, че след като Волдемор напипа следата, ще стигне до самия Дъмбълдор и ще ликвидира убиеца му – тоест, по волята на Дъмбълдор, Снейп. В тази ситуация няма никакво съмнение какви бяха намеренията на Дъмбълдор, както и че Снейп нямаше никаква представа за плановете на директора.
Това беше и един от малкото планове на Дъмбълдор, които се оказаха неуспешни. Както знаете, Драко обезоръжи Дъмбълдор и стана господар на пръчката. Когато Снейп извърши убийството си, директорът вече беше загубил пръчката. И когато Волдемор намери следите на пръчката и стигна до Снейп, смъртта на майстора на отварите беше напълно безсмислена.
Знаейки това вече няма да погледна на тази част от историята по същия начин. А това е единственият блог, който чета и съм много щастлива, че попаднах на него. Наистина прекрасна работа. ����