Тази седмица реших да пробвам нещо ново, което смятам да повтарям редовно, докато има интерес – обещах, че всеки въпрос, който ми бъде зададен в петък, ще получи отговор в блога.
Тази публикация е отговор на въпроса на Емма Михайлова: Въпросът ми е относно Дъмбълдор. Какво мислите за него и държанието му със Сивиръс?
Не знам дали Емма следи публикациите ми или случайно е уцелила една от най-любимите ми теми – чувството за превъзходство у Дъмбълдор, което най-ясно се усеща в отношението му спрямо Снейп.
Истината е, че има само една глава, която ни дава ясен поглед към отношенията между Снейп и Дъмбълдор – главата “Разказът на принца” в “Хари Потър и даровете на смъртта“. През цялото време виждаме как Дъмбълдор прави забележки на Хари, че не нарича преподавателя си “професор” (макар реално никога да не критикува лошото му отношение) и как цели пет пъти повтаря, че му има доверие. В главата със спомените на Снейп, за пръв път виждаме отношенията им, без Дъмбълдор да се преструва за пред другите.
Дъмбълдор презира Снейп почти до самия край!
Да, омразата и отвращението към Снейп са най-очевидни при първата им среща след пророчеството, когато бъдещият преподавател по отвари, с риск за живота си, предаде каузата, в която вярваше, само за да спаси живота на жената, която обичаше и с която нямаше шанс да бъде.
За мен постъпката му е проява на благородство и на истинска любов, но не така го видя директорът на “Хогуортс”. “Отвращаваш ме”, казва Дъмбълдор тогава и Роулинг посочва, че “Хари не беше чувал никога толкова много презрение в гласа му”.
Хайде, хайде, как падат кумирите, не го ли превъзнасяше точно ти Дъмбълдор след първа втора и даже трата книга?
Според мен ме бъркаш с друг човек. Никога не съм превъзнасял Дъмбълдор.
Добре де, спекулирам, но Дъмби масово беше обожаван от публиката и превъзнасян. Върти ми се даже седмица траур иропот, когато се разбра че Джоан го бастисва.
Ясно, аз реших, че говориш за конкретна публикация, а една от мисиите в живота ми е да докажа на останалите фенове,че Дъмбълдор е гаден манипулатор, Хагрид е идиот, а Джеймс Потър е задник.
Но всъщност си прав – и аз харесвах Дъмбълдор до 2007-а година, когато прочетох последната книга и го видях в нова светлина. От тогава (а това е по-голямата част от фенството ми) виждам онази страна на персонажа, която той опитва да скрие от света.
Евала Мишо ! Най-накрая да не съм само аз да мисля, че бащата на Хари е бил гадина. А Дъмбадо както го нарича дъщеря ми е самовлюбен, точно както го описва брат му. За мен Снейп е истинския герой в историята за Хари!
Съгласна съм, и аз останах неприятно изненадана след седмата книга от Дъмбълдор. Имам предвид, как може да използва Хари по този начин? Да му вдъхва напразни надежда, че може да убие Черния лорд, след като (според мен) самия Дъмбълдор не знаеше, че Хари ще оцелее накрая. И Снейп обаче не защитаваше Хари, защото оценяваше, че има нужда, а само защото искаше да изкупи вината си. Правеше го и заради Лили. Ами ако Невил беше Избрания? Щеше ли Снейп да го защитава така? Не, защото не е син на Лили Евънс. Всъщност ако Невил беше станал Избрания, Лили можеше още да е жива. А Снейп щеше да е смъртожаден.