За пръв път Дж. К. Роулинг открито говори за отношенията си с Ема Уотсън. Преди време авторката на Хари Потър, в отговор на въпрос “Кой актьор може веднага да развали филм за теб”, написа “Имам три предположения”, за което всички предположиха, че става дума за Ема, Даниел и Рупърт. Тази седмица обаче писателката атакува открито Ема Уотсън. Ето какво написа тя:
“Виждам доста коментари по този въпрос, затова искам да изясня няколко неща.
Не ми се дължи вечна подкрепа от който и да е актьор, който някога е изиграл герой, създаден от мен. Идеята е толкова абсурдна, колкото да питам шефа си от 21-годишна възраст какви мнения трябва да имам днес.
Ема Уотсън и колегите ѝ имат пълното право да приемат идеологията за полова идентичност. Подобни убеждения са защитени по закон и аз не бих искала нито един от тях да бъде заплашван с уволнение, насилие или смърт заради тях.
Въпреки това, Ема и Дан в частност през последните години ясно показаха, че смятат бившата ни професионална връзка за свое особено право – не, дори за задължение – да ме критикуват публично, заедно с възгледите ми. Години след като приключиха с участията си в „Хари Потър“, те продължават да се държат като фактически говорители на света, който аз създадох.
Когато познаваш хора от десетгодишни, трудно е да се отърсиш от чувството на закрила. Допреди съвсем скоро не можех да изтрия спомена за деца, които трябваше внимателно да бъдат насърчавани да си кажат репликите в едно голямо и плашещо филмово студио. През последните години многократно отказвах покани от журналисти да коментирам Ема конкретно, най-вече по време на „Вещерските процеси на Дж. К. Роулинг“. Ироничното е, че казах на продуцентите, че не искам тя да бъде преследвана като резултат от нещо, което аз бих казала.
Телевизионният водещ в прикачения клип акцентира върху речта на Ема „всички сме вещици“, и наистина това беше повратна точка за мен, но имаше едно последствие, което ме нарани много повече от самата реч. Ема помоли някой да ми предаде написана на ръка бележка от нея с един-единствен ред: „Много съжалявам за това, през което минаваш“ (тя има телефонния ми номер). Това беше, когато заплахите за смърт, изнасилване и мъчения срещу мен бяха в своя пик, по време на което мерките ми за лична сигурност трябваше значително да бъдат затегнати и аз постоянно се тревожех за безопасността на семейството си. Ема току-що беше публично наляла още масло в огъня, а въпреки това смяташе, че едноредово изразяване на загриженост от нейна страна ще ме увери в нейната основна съпричастност и доброта.
Както и други хора, които никога не са живели възрастния си живот без предпазната възглавница на богатството и славата, Ема има толкова малко опит с реалния живот, че дори не осъзнава колко е невежа. Тя никога няма да има нужда от приют за бездомни. Никога няма да бъде настанена в смесено отделение в държавна болница. Ще се изненадам, ако е била в пробна на магазин на главната улица от детството си насам. Нейната „публична тоалетна“ е за един човек и отвън стои охрана. Налагало ли ѝ се е да се съблича в новосъздадена смесена съблекалня на общински басейн? Ще има ли някога нужда от държавен кризисен център за изнасилени жени, който отказва да гарантира изцяло женска услуга? Да споделя килия с мъж-изнасилвач, който се е „самоидентифицирал“ в женски затвор?
Аз не бях мултимилионерка на 14. Живеех в бедност, докато пишех книгата, която направи Ема известна. Затова разбирам от личен опит какво означава унищожаването на правата на жените, в което Ема толкова ентусиазирано участва, за жените и момичетата без нейните привилегии.
Най-голямата ирония е, че ако Ема не беше решила в последното си интервю да обяви, че ме обича и цени – промяна на курса, която подозирам, че е възприела, защото е забелязала, че пълното заклеймяване на мен вече не е толкова модно, колкото беше – може би никога нямаше да бъда толкова откровена.
Възрастните не могат да очакват да се сближат с активистко движение, което редовно призовава за убийството на приятел, а след това да настояват за правото на любовта на този приятел, сякаш приятелят им е всъщност майка им. Ема има пълното право да не е съгласна с мен и да обсъжда чувствата си към мен публично – но и аз имам същото право, и най-сетне реших да се възползвам от него.”
