Детска книга ли е “Хари Потър”

Днес е Международният ден на детската книга, затова реших да напиша нещо по темата, тъй като най-популярната детска книга (и най-популярната книга изобщо) е “Хари Потър”, а щом четете този блог, значи и вие като мен обичате творбата на Джоан Роулинг.
Детска книга ли е “Хари Потър” обаче?

Мнозинството фенове на книгата без съмнение са деца – за повечето от тях “Хари Потър” е дори първата книга, която са прочели. За 7-те години на клуба и 16-те си години фенство станах свидетел как много 13-14-годишни деца заявиха, че са надраснали “Хари Потър” и вече имат някаква нова страст. Това не говори добре за мен, защото вече гоня 30-те, а все още гледам книгата (някое от многото издания, които имам) винаги да ми е под ръка, и ежедневно препрочитам части от нея.

Успокоява ме това, че нито съм единственият остарял фен, нито съм най-възрастният. Всичките ми по-близки хора, най-вече съпругата ми, са почитатели на “Хари Потър” и всички са интелигентни хора, които градят кариери и семейства. Някои от тях дори вече имат внуци или скоро им предстои и това.
И съвсем естествено, когато обсъждаме теми от книгата с тях, дискусиите са много по-интересни и задълбочени, отколкото с хора, които са чели книгата 1-2 пъти или нямат особено богат житейски опит.

Затова, в крайна сметка, ще кажа, че “Хари Потър” Е книга за деца, но НЕ Е само книга за деца. Авторката се е постарала текстът и историята да са достъпни за по-младите читатели, но темите, които е заложила, са такива, които остават актуални през целия живот на човек. Едва ли има някой (освен крайно религиозните хора), който може да каже, че е изчерпал всичко, което може да се каже и открие за морала или още по-малко за смъртта. А именно това са двете теми, които Роулинг застъпва най-силно в книгите си.

Всъщност темата за смъртта е толкова сериозна, че дори възрастните се опитват да я избягват. Роулинг обаче я разглежда във всички аспекти – от смъртта на близките, през страха от смъртта до осъзнаването на собствената смъртност и приемането ѝ. Ние извървяваме целия този път с Хари Потър и в крайна сметка научаваме, че краят е неизбежен, затова не трябва да се боим от него, защото не той е важен, а пътят, който извървяваме към него.

“Хари Потър” е така перфектно структурирана, че дълбочината, до която може да стигне човек, зависи от самия него. И е истина, че за да постигне това Роулинг е трябвало да се лиши от някои литературни похвати, като например по-обстойни описания или по-подробно анализиране на мислите и мотивите на героите, но по-важен е крайният резултат, а успехът на авторката е очевиден в най-баналното (и най-маловажно от гледна точка на изкуството) – феноменалният комерсиален успех на романа. Колкото и да се опитва да ненавижда Роулинг, никой не може да отрече, че щом успя да привлече толкова много и толкова различни хора и щом продължава да печели фенове 20 години по-късно, значи е направила нещо както трябва.