Снейп “имаше вид на истински герой” се казва в една от многото сцени в “Хари Потър и прокълнатото дете”, които ми причиниха физическо гадене. Джак Торн явно не е следил дискусията в интернет, в която се включи и Роулинг.
Снейп не е герой – той е злобен, пристрастен и предубеден към мъгълокръвните. Има силно влечение към черните изкуства и любовта му към Лили е изключение от нормалното му състояние на пълна омраза към всички останали. Снейп се държи ужасно с Хърмаяни и буквално подлага Невил на непрестанни унижения.
Снейп не е и злодей – той буквално даде живота си за да опази Хари и да помогне за унищожаването на Волдемор.
Роулинг казва, че който определя Снейп като напълно добър или напълно лош, не е разбрал персонажа.
Той е най-противоречивият образ в цялата книга и според мен е един от най-добре изградените образи в литературата.
Наистина важният рожден ден е днешният. А Снейп е любимият ми персонаж. Именно заради тази си сложност, многопластовост, противоречивост.
"А моята душа, Дъмбълдор?". Тези дни често се сещам за този цитат.
Сцените с него в "Прокълнатото дете" за мен бяха най-силните в цялата пиеса. Е, вярно, пристрастна съм. 🙂 Но любимият ми Снейпски сарказъм, а и думите за каузата, за която се бори от години и може би наистина е повярвал в нея… Беше силно.
Прекрасен.