Днес отбелязваме тъжната годишнина от смъртта на великия (защото дори хората, които не го харесваме, не можем да отречем, че е велик) магьосник Албус Дъмбълдор.
Дъмбълдор започва забележителната си кариера съвсем млад, насочвайки се към една от областите на науката, която изисква най-силна концентрация и последователност – трансфигурацията, но не се ограничава само с това. Всички знаят за откриването на дванайсетте употреби на змейската кръв, както и за работата му в областта на алхимията.
Дъмбълдор става преподавател в училището за магия и вълшебство “Хогуортс”, а след това и директор.
През годините Дъмбълдор става също главен съдия в магисъбора и председател на Международната конфедерация на магьосниците. Получава титлите Велик маг и Главен вълшебник, както и Орден на Мерлин, първа степен заради дуела си с Гелърт Гриндълуолд през 1945, за който предстои да получим повече информация, която сега е засекретена от Официалния акт на магическите тайни. Дъмбълдор обаче се е шегувал пред свои познати, че от всичко най-ценна му е картичката в шоколадовите жаби.
След първото падане на лорд Волдемор, магическата общност настоява Дъмбълдор да стане министър на магията, но той отказва.
Начинът, по който Дъмбълдор ръководеше училището е, меко казано, нетрадиционен и мненията са противоречиви – от една страна премахна физическите наказания в “Хогуортс”, но от друга сериозно цензурира библиотеката на училището и явно манипулираше резултатите от някои състезания. Всички знаят, че поне веднъж директорът е осигурявал по-добра екипировка на отбора, който подкрепя и никой няма да забрави случая, когато Дъмбълдор връчи Купата на домовете на Грифиндорци, без те да са го заслужили с нищо.
Дъмбълдор остави ярка следа в света на магьосниците и никога няма да бъде забравен.
0 Comments