Много пъти съм се питал дали е имало българско магьосническо общество преди българската държава да се отдели политически от Османската империя или е възникнало чисто административно с учредяването на българското министерство на магията, което да поддържа връзка с новосъздаденото българско правителство.
Днес, докато си четях главата от препрочитателския план, май открих някои неща по темата.
Както знаете в “Хари Потър” се говори за красивите вийли, които българският национален отбор по куидич води като талисмани. За тези същества бяхме чували и преди излизането на романа на Роулинг и ги познаваме като самовили или самодиви.
Едно от най-известните литературни произведения, в които се говори за самодиви, е “Хаджи Димитър” на Христо Ботев.
В стихотворението се разказва за революционера Хаджи Димитър, който е тежко ранен. Докато лежи и умира, горските животни се грижат за него, а през нощта го посещават група самодиви, които го лекуват. Хаджи Димитър праща самодивите да търсят неговия съратник Стефан Караджа.
Според легендите, горските животни и самодивите имат връзка (а според някои самите самодиви се превръщат денем в животни), което обяснява поведението им към младия мъж. По-интересното е, че Димитър общува с тези същества и дори им дава заповеди и ги изпраща на мисии, така че моята теория е, че Хаджи Димитър (а вероятно и Караджата) са магьосници, които са подкрепяли борбите за национално освобождение на България.
По принцип Международната конфедерация на магьосниците забранява участието на магьосници в мъгълски войни и политически конфликти, но историята показва (а скоро може да го видим и във филмите на Роулинг), че това правило е било нарушавано твърде често.
Не само Хаджията и Караджата са били магьосници (избрани, пипнати от бог, владеещи тайното познание). Такива са били много от революционерите ни: Ботев, Левски, Раковски и Бенковски.
А в световен план такива са били: Моцарт, Пушкин, Шекспир, Айнщайн, Леонардо да Винчи, Нютон и много други