За толкова години ръководене на клуб “Дейли Потър” и правене на Хари Потър блог, не ми се беше случвало някой да дойде да ми иска автограф… досега. Снощи, докато бяхме на представянето на новите български издания на “Хари Потър”, едно момиче дойде и ме помоли за автограф. И аз взех, че се съгласих.
После обаче си спомних как преди 16 години бях на премиерата на “Хари Потър и орденът на феникса” и си взех автограф от преводачката Емилия Масларова. Това беше първата ми голяма премиера на “Хари Потър” в България и съответно много се вълнувах. Да помоля преводачката да ми подпише книгата ми се виждаше като докосване до самата Джоан Роулинг.
После съжалих. Нямам нищо против Емилия Масларова и се радвам, че ми даде автограф, защото уважавам преводачите за работата, която вършат. Сгреших обаче като ѝ дадох да ми надраска книгата. После години наред съжалявах, макар че вече имах няколко комплекта от книгите. В крайна сметка се отървах от надрасканата книга като се изнесох и оставих един комплект (и един автограф от Емилия Масларова) на майка си.
Нещо такова очаквам че ще стане и с малката Елена, която ме помоли да разпиша книгата ѝ. Чувствам се гузно сега. Не правете така, деца! Пазете си книгите за автограф от някой актьор, художника на кориците или най-добре самата Роулинг.
На Ели, която каза, че следи блога ми, обещавам, че ако до няколко години (да кажем 5) се вразуми и ми пише, ще заменя надрасканата книга. А ако някой друг иска автограф върху книгата си, ще му дам само срещу скромна такса от пет лева. Парите ще успокоят гузната ми съвест.
0 Comments